Читать «Преследваният» онлайн - страница 85

И тъкмо защото не беше от КГБ, Ники пет пари не даваше за някакви външни изрази на чинопочитание.

Настаналата тишина най-накрая стигна до вниманието му, той се сепна и видя всички погледи, вперени в него. Смачка пуретата си върху лъскавата повърхност на масата, ухили се с белите си зъби, сякаш ситуацията му се струваше безкрайно забавна, като остана няколко мига в тази поза, докато всички разберяха за какво иде реч. Защото Ники принадлежеше към един различен свят, свят без протокол и правила освен едно: правилата са създадени, за да бъдат нарушавани.

Ала и без фамилно име, без да го познаваха или изобщо да го бяха виждали на живо преди, поне половината от присъстващите се досещаха кой е Ники. Снимката му бе красила всички бюра и поделения на КГБ в страната достатъчно дълго, за да хване плесен. Лицето на нея без съмнение изглеждаше доста по-младо. Някак по-изпито, не толкова мазно и месесто, и без прошарената конска опашка, която потрепваше наперено всеки път когато Ники направеше крачка с тежките си боти. Лице с доста по-малко белези, без галерията от татуировки на шията и със сигурност снимано, преди огромният нос да бе видоизменен в сегашната безформена, подобна на карфиол маса.

Ники, известен също като Игор, известен също като Леон и под още половин дузина псевдоними, всеки от които бе използвал за кратко през бляскавата си кариера, беше всъщност някой си Николай Козирев, глава на най-голямата престъпна групировка в Русия.

Каква ирония имаше във факта, че сега той седеше на една и съща маса с тези хора, пиеха си заедно кафето и пушеха като стари приятели! В предишния си живот всички те го бяха гонили по цялата територия на Съветския съюз, а и далеч навън. С мафията обикновено се занимаваше милицията, но организацията на Ники бе пуснала пипала във всеки руски град, бе изградила мрежи, които се простираха из цяла Европа и Азия, с процъфтяващи филиали в Брайтън Бийч и Маями. Ники беше стар познайник на силите за сигурност от Ню Йорк до Тимбукту. Трима различни президенти на САЩ и куп световни лидери бяха бомбардирали двама генерални секретари на КПСС с настоятелни молби да приберат Ники на топло.

Между безбройните си и най-разнообразни начинания Ники се занимаваше с препродажба на едро на отвлечени момиченца за бордеите на света, притежаваше цяла верига студиа за порнографски филми, занимаваше се с контрабанда, включително на оръжие, а също така и на крадени коли, скъпоценности, произведения на изкуството; търгуваше с хероин и всевъзможни други нелегални фармацевтични продукти, а съвсем неотдавна бе навлязъл с подобаваща помпозност в бързо развиващия се в Русия бизнес с отвличания — най-вече на собственици и мениджъри на крупни компании и всякакви други новобогаташи. Навсякъде, където можеше да се направи бърза печалба по лесен и незаконен начин, Ники Козирев се набъркваше с лепкавите си пръсти. Поръчковите убийства от години заемаха почетно място в неговия репертоар. Със самите си мащаби, обхват и безскрупулна жестокост бизнесът на Ники се бе оказал непосилен за редовата милиция, дори да не се отдаваше особено значение на слуховете, че половината висши милиционерски началници му бяха в джоба.