Читать «Преследваният» онлайн - страница 80

— Слушай ме внимателно, тъпако! Където и да избягаш, ще те открия. Дните ти са преброени и колкото ти остават, ще ги преживееш в страшни мъки, гарантирам ти.

Владимир се изсмя; смехът му отекна между смълчаните фасади на къщите, горчив и подигравателен. Над затворените магазинчета светнаха прозорци, подадоха се загрижени лица.

— Смешно ли ти се вижда? — просъска Голицин.

— Ами да! Как, не е ли смешно? Толкова пари ти загубих! А сега… да го духаш. — Той вдигна пистолета до лявото си слепоочие, доближи телефона до дулото, изкрещя „Сбогом, мръснико!“ и пръсна черепа си в тъмната уличка.

9

Оранжевият трабант спря с жално скърцане пред импозантния вход на хотела, на два сантиметра от високия бордюр. Алекс, Елена и Юджин се подадоха един по един през въртящата се врата, огледаха се вляво и вдясно и се затичаха към колата. Алекс пъхна още една стодоларова банкнота в протегнатата ръка на келнера, промълви някаква благодарност и тримата се навряха в тясното купе. Ключовете бяха на таблото, двигателят работеше. Елена седна зад волана и натисна поривисто газта.

С ядовито тракане на двутактовия мотор, кашляйки и бълвайки лют синкав дим, колата се отлепи с мъка от бордюра — неугледна и немощна, точно както я бе описал Юджин. Бяха минали едва две години, откакто бе слязла от конвейера, а изглеждаше напълно съсипана. От броня до броня това си беше една купчина немощна пластмаса, с белеща се на люспи боя и безброй вдлъбнатини по каросерията.

Алекс не даваше пет пари за външния й вид. Тъкмо обратното — колата беше чудесна. Всяко потракване на раздрънканото шаси, всяко припукване на двигателя, всяко облаче дим от пробития ауспух — всичко беше идеално за целите му. Никой не очакваше човек с неговите възможности да седи в такава бракма.

В продължение на пет минути, откакто бяха тръгнали, никой не продумваше. Дъждът барабанеше по покрива. Алекс се смъкна докрай надолу, опитвайки се да прикрие високия си ръст, докато Елена шофираше, изпънала шия нагоре, за да изглежда по-висока.

Трийсетте минути, прекарани под бдителния поглед на злодеи, които не биха се поколебали да им видят сметката, им бяха опънали нервите. Непрекъснато надничаха през задното стъкло. Струваше им се, че ту една, ту друга кола ги следи, и всеки път въздъхваха облекчено, когато накрая отбиеше по някоя пряка. Самите те се движеха без цел — Елена караше напосоки по тесните улички, само и само да се отдалечи от хотела, от Катя и Владимир и тяхната банда убийци. Когато спря на червения светофар пред някакво голямо кръстовище, тя най-после попита Алекс:

— А сега накъде?

— Към границата — отвърна без колебание той. — Трябва да се махнем от Унгария.

— Не бързай! — обади се от задната седалка Юджин, който бе почнал да възвръща самоувереността си. — Алекс, преди да тръгнеш за където и да било, трябва да те прегледа лекар — добави загрижено той. — Да можеше само да се видиш отстрани! Сигурно имаш сътресение на мозъка, счупени кости, вътрешни кръвоизливи, кой знае още какво!

— Не е разумно, Юджин — отсече Алекс. — Казах ти, тия хора имат връзки навсякъде. Те са бивши офицери от КГБ, по дяволите. Ти си американец, нямаш никаква идея какво значи това.