Читать «Преследваният» онлайн - страница 82

— Колко паспорта имаш общо? — попита Юджин, който искрено се забавляваше с тази разходка из дебрите на руската бюрокрация.

— Честно казано, и аз не знам.

— Предположи!

— Десет. Дванайсет. Може би повече.

Елена на два пъти бе придружавала съпруга си при задграничните пътувания на Елцин; самата тя имаше три паспорта — единият от които, разбира се, в момента беше затъкнат в задния джоб на мъртвия Владимир. Ала Алекс винаги слагаше по един-два резервни в багажа им, за в случай че онези, които той и тя ползваха в момента, внезапно се загубеха или бъдеха откраднати.

— Има две граници, към които можем да вървим — каза Алекс, обмисляйки гласно възможностите пред тях. — На запад от нас е Австрия, а на северозапад — Чехословакия.

— Е, добре, накъде?

— Мисля, че към Австрия все пак е по-разумно. Хем е по-близо, хем притежавам дял в една рекламна къща във Виена. Президентът се казва Иля Мечников. Добър човек, имам му доверие. И най-важното, КГБ няма никакво влияние там. — Той свали надолу прозореца и пое дълбоко въздух. Нощта се очертаваше мразовита. Струя леден вятър го блъсна в лицето, но от това само му се зави свят. Помисли си за момент, че ауспухът на трабанта като нищо бълва въглероден окис в купето. — За съжаление на австрийската граница ще ни искат виза. Докато чехите и словаците, като бивши членове на съветския блок, все още имат безвизов режим за руски паспорти.

— През кой граничен пункт предпочиташ да минем? — попита Елена, след като Австрия бе изключена от плановете им.

— По-добре да избягваме главните пътища. Най-големи шансове имаме, ако се движим по второстепенни или между селски. Колкото по-незначителен е един граничен пункт, толкова по-малко ще ни проверяват граничарите.

В този момент Юджин реши да се включи в дискусията и проточи шия откъм задната седалка:

— И после какво?

— После… право към най-близкото международно летище — отвърна Алекс. — Което се пада в Словакия.

— И после Русия, така ли?

— Може би.

— Не смятам, че имаш голям избор, приятелю. В твой интерес е да се прибереш колкото се може по-бързо.

— Така ли?

— За да анулираш онези документи, преди някой да ги е пуснал в действие.

— Тъкмо сега си имам други грижи — отвърна замислено Алекс. Протегна ръка и включи малката лампичка на тавана, която сякаш беше единственото изправно нещо в колата. После зарови нос в паспортите, като прелистваше и внимателно оглеждаше всяка страница.

— Знаеш ли какво си мисля? — обяви внезапно Юджин, като с усилие се наведе напред от седалката си.

— Знам, че бездруго ще ми кажеш.

— Ще ти кажа и още как! Мисля, че са те ударили по-силно по главата, отколкото съзнаваш. Ти просто не разсъждаваш! Та те могат за часове да изгребат банковите ти сметки, а за още ден-два да източат и парите на нашите инвеститори в банките ти.

— Не ти ли се струва, че това са доста пари и може да се затруднят? — попита Алекс, който сякаш не се вълнуваше от проблема.

— Много добре знаеш какво имам предвид. Хайде, момче, напрегни си мозъка! Могат да преведат парите в някоя банка в Швейцария или на Азорските острови. После ще ги превъртят през още стотина банки, докато окончателно им загубим следите.