Читать «Преследваният» онлайн - страница 72

След година дебнене, надхитряване и ликвидиране на разни хора той бе толкова близо до наградата си, че можеше да я помирише. И сега нямаше никакво намерение да дава на стареца повод да му я отнеме. Да, беше му писнало от поученията и вечното мърморене, от обидите и униженията, на които го подлагаше този дърт плъх, но след няколко часа всичко това щеше да свърши. Само още няколко часа, и щеше да си прибере парите и тогава вече можеше да каже на Голицин къде да си завре поученията.

Ето защо той преглътна желанието да му кресне в слушалката: „Я млъквай и не ми се меси!“, а вместо това покорно каза:

— Не се бойте, остават по-малко от три минути. Ние сме на петнайсет метра и наблюдаваме всяка тяхно движение.

— Ти си един самонадеян тъпак. Гледай само накрая да не осереш всичко.

Оставаха само две минути до изтичане на дадения срок, когато осветлението в ресторанта внезапно угасна. Без всякакво предупреждение салонът потъна в мрак.

В същия миг вратата на кухнята се разтвори с трясък и отвътре излезе дълга процесия от келнери и готвачи, общо десет души. Сладураната с пищния бюст крачеше начело, гордо понесла шоколадова торта с десет запалени свещички. Грачейки с цяло гърло „Happy Birthday to You!“ с тежък унгарски акцент, процесията се насочи право към централната маса в ресторанта и там се спря, закривайки от погледите на Катя и Владимир масата, на която седяха Юджин, Алекс и Елена.

В момента, когато персоналът се строи около централната маса, пеейки фалшиво и тропайки с крака в нескопосана имитация на евтин американски ресторант, Алекс скочи от мястото си, вдигна празния стол до себе си и напрягайки всичките си останали сили, го запокити във витрината на три метра от масата им. В съзнанието си безброй пъти бе изрепетирал този замах, безброй пъти си бе казал: забрави болката в гръдния кош, забрави изкълченото си рамо, не обръщай внимание на оголените нерви по тялото си — използвай случая, защото втори няма да има.

И сега, когато столът се откъсна от ръцете му, той притвори за миг очи, затаи дъх и се помоли на Господ.

Столът описа дъга във въздуха и с оглушителен трясък, който отекна като музика в ушите на Алекс, се заби в огромното витринно стъкло. Посипаха се отломки.