Читать «Преследваният» онлайн - страница 73

Владимир стискаше в ръката си сателитния телефон и все още не можеше да се успокои след проведения разговор.

Катя седеше до него, подпряла лакти на масата, навела глава на една страна, и подслушваше всяка дума.

Тя ненавиждаше Владимир и изпита неописуемо удоволствие от ругатните и униженията, които за пореден път бе принуден да изтърпи от стареца. Не че обичаше и самия Голицин — този досаден егоист, този озъбен тиранин будеше у нея само най-искрена омраза. Но тя работеше за него. Срещу парите му безропотно изпълняваше и най-гнусните задачи, които й поставяше. И защо не? Парите си ги биваше, не че бяха чак толкова, но тя не се оплакваше. Две хиляди долара твърда заплата на месец — и то във време, когато безброй ветерани на КГБ бяха изхвърлени на улицата, миеха стъкла на коли по кръстовищата, протягаха ръка за жълти копейки — не беше никак зле.

Освен това Голицин беше хитър, лукав, покварен до мозъка на костите си и тотално безскрупулен. Катя бе готова да се обзаложи, че в новата Русия на силни лакти и корави юмруци старият плъх бързо-бързо ще си намери мястото и ще се издигне до върха. Можеше да бъде и по-лошо, мислеше си тя. Освен това възможностите, които й се предлагаха, бяха малко и не особено надеждни. Цели дванайсет години бе вършила мръсната работа на КГБ, когато Стената падна. За свой лош късмет в живота си бе усвоила само един вид умения.

До двайсет и шестата си година Катя имаше трийсет доказани убийства на пет континента. Всичките бяха извършени безупречно чисто и технически съвършено. Сега беше на трийсет и една и някога буйната й естествена грива бе изрусявана, боядисвана, пребоядисвана и избелвана толкова пъти, че висеше на безжизнени кичури по главата. Кожата й беше жълтеникава и спаружена. Дългите години под жаркото слънце на Африка и Афганистан я бяха състарили преждевременно. Лицето й все още можеше да мине за привлекателно, едва ли не красиво, ако не беше този леден поглед, който плашеше и прогонваше мъжете. На Катя не й пукаше — тя и без това предпочиташе жени.

Освен това сексът слабо я вълнуваше по принцип, а любовта — още по-малко.

За нейно съжаление именно арктическата й студенина привличаше неудържимо Владимир, който през последните години на няколко пъти се бе опитал да й се пусне. Подобно на много мъже с напомпано и непробиваемо его, и той не си падаше по излишните предисловия. Затова всеки път преминаваше направо към същината на въпроса, произнасяйки дълги и самохвални тиради с подробни описания на всичко, които смяташе да извърши с нея. Онова, което не звучеше физически невъзможно, беше безкрайно отблъскващо в своя натурализъм.

От своя страна Катя най-енергично го призоваваше да се разкара или в краен случай да извърши обещаните действия със себе си.

Една тъмна нощ, докато двамата дебнеха поредния обект за убийство от паркиран до бордюра пикап, той изостави словесните деликатности и премина направо към дела. Без излишни приказки я цапардоса два пъти с мекото на ръката си отстрани по главата, после я сграбчи за шията и се опита да я изнасили.