Читать «Преследваният» онлайн - страница 61

— Кажи му, че жена ти е тежко ранена и е в болница — обади се адвокатът, внезапно придобил самочувствие. Откакто му бяха поискали мнението, той се изживяваше като важна клечка и не можеше да се сдържи да не покаже брилянтния си интелект.

— Това определено е най-тъпата идея, която съм чувал — отвърна Алекс, като му хвърли изпепеляващ поглед. — Какво, оставил съм Елена потрошена в болница, за да присъствам на делова среща, така ли?

— Че какво пък! — отвърна Владимир, който не беше много по-умен. Наистина, в неговия свят кой съпруг не би оставил умиращата си жена, за да изкара малко пари? — Аз лично не виждам проблем.

— Как какво?! Ами той веднага ще разбере, че го лъжа! И напълно естествено ще ме попита защо не съм го извикал в болницата, за да подпишем на място договорите.

Катя и Владимир се спогледаха мълчаливо. Новото усложнение на обстановката не ги радваше особено. Но, от друга страна, какво пък толкова? Дори така нещата се подреждаха още по-добре. За тях беше еднакво лесно да й светят маслото в ресторанта, както и да я заколят отвън в колата. Даже по-лесно. Така нямаше да се налага да се делят на групи, а щяха да ги държат под око и двамата едновременно.

Освен това, докато възлюбената беше пред очите му, този Коневич нямаше да забрави залога и да се опита да им върти номера. На такива винаги беше полезно да им се напомня.

— И още нещо: трябва пътните ни чанти да са с нас — добави Алекс, докато с мъка връзваше вратовръзката със здравата си ръка.

Владимир ритна гневно рамката на леглото.

— Това няма да стане! — излая той.

— Помисли малко! Юджин знае, че не сме се настанили в хотела. Предполагам, искаш да свършим работата добре. За целта трябва да имаме вид, сякаш току-що пристигаме.

— Ти май за голям хитрец се мислиш! — отвърна Владимир с гадна усмивчица, като размаха пред очите му две малки червени книжки. — Хубаво, вземете си чантите. Паспортите и портфейлите ви са у мен. Дори да избягате, няма как да напуснете Унгария. Ще ви открия в миша дупка и втори шанс няма да има.

— Виж, и аз искам да свършим тази работа поне толкова, колкото и ти — увери го Алекс. — Може би дори повече от теб. Пък и триста милиона долара са си сериозни пари — напомни му той, сякаш Владимир беше забравил.

— Ще минем и без тях — обади се Катя, като се опитваше да си придава безгрижен вид, което никак не й се удаваше. — Но преди да те пуснем да стъпиш в тоя ресторант, трябва да ни направиш една малка услуга.

— А, така ли?

— Да, така. Първо ще подпишеш писмото, с което се отказваш от вещните си права, както и договора, с който прехвърляш безвъзмездно фирмите и имотите си на новия им законен собственик.

Самонадеяността на Алекс изведнъж се стопи. Изглеждаше разбит.

— Ами ако откажа? — попита с треперещ глас той.

— Твое право — отвърна Катя. Тя погледна Владимир. — Брой до пет. — Кимна към Елена. — След това я убий.

— Едно… Две…