Читать «Преследваният» онлайн - страница 60

— А имаш ли избор?

Докторът мажеше гръдния му кош с някакъв лепкав мехлем, слаб обезболяващ препарат. Изгореният участък покриваше цялата му лява гръд, раната беше дълбока и много болезнена; по протежението й вече се бяха образували мехури. Щяха да минат дни, преди изгорената плът да хване коричка и тъканта над оголените нерви да зарасне. Когато му облечеха риза, тя щеше да се трие в раната и да му причинява ужасни болки.

— Стани — нареди докторът. — Да видим дали можеш да вървиш.

Алекс се надигна бавно и мъчително. От устата му излезе остър писък, когато се облегна на ръката с изкълченото рамо и при това изопна изранената кожа на гръдния си кош. Стъпи с левия си крак на пода, после — по-предпазливо — и с десния. Неистова болка от контузията на десния му пищял, където Владимир го бе ударил със стола, прониза като електрически ток цялото му тяло до мозъка. Той изохка и без малко не се захлупи по очи. Единственото, което го крепеше в този миг, бе мисълта, че това е последният му шанс, че ако този път не успееше, друга възможност нямаше да му се удаде. Сега или никога. Давай, Алекс, каквото и да ти струва това! — подкани се той. Преглътни болката, не изпускай последния влак.

Някакъв мъж внесе пътната му чанта, разкопча ципа, извади единствената чиста риза и костюма, които Алекс бе взел със себе си, и небрежно ги хвърли на леглото.

— Обличай се — заповяда Владимир. — По-бързо.

Докторът подаде на Алекс шепа обезболяващи хапчета и бутилка минерална вода и му нареди да ги глътне всичките, докато Владимир му казваше:

— Жена ти ще остане с нас в колата пред хотела. Тя е нашата застраховка. Само да им дам знак, и моите момчета ще й прережат гърлото.

— Това би било голяма грешка — каза хладнокръвно Алекс, докато си обличаше ризата. Само той си знаеше с какви усилия успяваше да се овладее. — Имам предвид, би било грешка да ни разделяте. Тя трябва да е с мен.

— Ти за какви ни взимаш, за глупаци?! — сопна се Катя.

Че бяха глупаци, в това нямаше съмнение. Непохватни и неописуемо жестоки, но най-вече глупаци. Освен това, както Алекс току-що бе разбрал, тия двамата не смееха да направят и крачка без одобрението на шефа си, който очевидно беше в Москва. Но вместо да им го каже в очите, той отвърна:

— Не, явно сте доста интелигентни. Само дето пропускате нещо важно.

— А, така ли? — озъби се Владимир.

— Помислете си. Юджин очаква Елена да бъде с мен. Ако се появя в ресторанта сам, и при това в сегашния си вид, той веднага ще си каже, че нещо не е наред.

— Е, и какво?

— За да има един договор правна сила, трябва към момента на сключването му и двете страни да са вменяеми и да упражняват свободно своята воля. Никой богаташ не е натрупал милионите си с глупост или небрежност. А Юджин е много, много хитър бизнесмен. Договор, при който не е спазена буквата на закона, няма никаква стойност. Ако той, макар и за миг, заподозре, че съм действал под натиск или че нещо не е наред, веднага ще се разприказва. — Алекс погледна многозначително Катя, „доброто“ ченге. — А оттегли ли се той, триста милиона долара ще се изпарят като дим.