Читать «Преследваният» онлайн - страница 59

Голицин разбираше какво прави Владимир. За Коневич обаче не беше толкова сигурен. Дали не беше номер? Дали тоя негодник не се опитваше да ги преметне?

От друга страна, още триста милиона долара в брой си търсеха нов собственик. Триста милиона!

Голицин превъртя няколко пъти тази красива, тлъста цифра във въображението си. Няколко секунди се наслаждава на огромните нови възможности, които обещаваше тя. Само с един удар плячката щеше да се удвои. Нещо повече — тук вече ставаше дума за истински пари, кеш, които можеше да харчи както си иска: за бързи коли, огромни къщи, може би някоя луксозна яхта, дори частен самолет! За каквото му скимнеше.

Пък и самата мисъл, че можеше с един удар да преметне тия алчни нюйоркски акули, му се струваше донемай-къде привлекателна. Той си представяше отчаяния вой, който щеше да се вдигне, когато тези глупаци разберяха, че парите им ги няма. Изведнъж представата за това изпълни цялото му съзнание, вече не можеше да мисли за нищо друго.

Най-накрая Голицин каза:

— Закарайте го до хотела. И гледайте да подпише договора. — Той си представи отново падналите му от небето триста милиона долара и добави: — Така е по-добре. Много, много по-добре. Тия пари няма да са ми излишни.

— Ееех, и не само на вас!

Голицин се намръщи, но прие с разбиране последната забележка.

— Ако свършиш работата, имаш още двеста хиляди отгоре. Лично за теб. С колко души разполагате двамата с Катя?

— С осем. Повече от достатъчно.

— Тоя може и да е финансов гений — каза Голицин по-скоро на себе си, — но не разбира за две пари от активни мероприятия.

— Той не ме тревожи — отвърна нахакано Владимир. — Беше детска игра да го спипаме. Освен това така съм го отупал, че едва ходи.

— И все пак, ако мръдне един сантиметър в грешна посока, дори само ако ти се стори подозрителен… веднага убиваш жената.

* * *

Докторът спешно бе докаран обратно, за да позачисти Алекс и да го направи годен за показване пред богатия американец. Това беше относително понятие, разбира се; макар повечето удари на Владимир да бяха попадали в тялото, едната вежда на Алекс беше сцепена, носът му разбит и кървящ, лицето подуто, а очите насинени. Шест ловко поставени шева затвориха цепнатината, малко марля с пластир прикри шевовете. Останалите рани по тялото му бяха промити със спирт и където бе счетено за нужно, също превързани.

— Кажи му, че си претърпял автомобилна катастрофа — нареди Катя; той за пореден път си каза, че тя е по-умната от двамата и от нея трябва да се пази повече. — И през цялото време си бил в болница на преглед и превръзки.

— Добре.

Владимир се наведе над него и го предупреди:

— И така, ние също ще бъдем в ресторанта и ще те наблюдаваме неотклонно и отблизо. Един погрешен ход… или ако нещо не ни хареса в изражението ти, хубавата ти млада женичка умира.

— Но ако подпиша договора и всичко се нареди, двамата сме свободни да си ходим, нали така?

— Да бе, нали се разбрахме! — отвърна лицемерно Владимир.

— А откъде да съм сигурен, че не лъжеш? — попита Алекс. Разбира се, че лъжеше. Тези хора искаха да му отнемат парите, фирмите, къщите, колите, след което смятаха да убият него и жена му.