Читать «Преследваният» онлайн - страница 63

Брайън Хейг

— Божичко, Алекс, какво се е случило?

— Автомобилна катастрофа — отвърна Алекс с привидно безразличие, като свали пътните чанти от рамото си и ги пусна на пода, за да освободи здравата си ръка за вяло ръкостискане. Болката в крака го влудяваше. Лявата му ръка висеше безжизнено надолу. Жълтият мехлем, с който бе намазана раната му, започваше да избива през бялата официална риза. Той се усмихна насилено и каза без особен възторг: — Да беше видял оня, в другата кола…

Юджин се позасмя от учтивост и попита:

— Затова ли закъсня? — Какъв тъп въпрос. Та нима отговорът не беше пред очите му! — Явно катастрофата е била доста сериозна — предположи той, обзет от внезапно чувство на вина, задето толкова бе настоявал Алекс да дойде на срещата.

— Ами… първо трябваше да се състави полицейски протокол — намеси се Елена. — Това отне около час. Шофьорът на таксито ни мина на червено, две коли ни удариха отстрани, стана голяма бъркотия. Едва тогава ни закараха в болница.

— В болница? — сепна се Юджин, внезапно загрижен за състоянието на приятеля си. На Елена нищо й нямаше, или поне не се виждаха външни наранявания. Беше доста уплашена и някак посърнала, това бе очевидно, но пък кой не би бил на нейно място!

— Положението не е толкова зле, колкото ти се струва — обади се Алекс. — Нямам счупени кости, само тук-там по някое охлузване, може би едно-две пукнати ребра.

Юджин гледаше замислено в пода, разкъсван между съчувствие към приятеля си и страх за самия себе си, в случай че не успееше да получи навреме подписа му върху договорите. Синини, счупени ребра, охлузвания — тези неща се лекуват. Докато десет милиона долара са болка за цял живот.

Само преди половин час Мария бе профучала през ресторанта, влачейки куфара подире си, и го бе уведомила, че взима първия полет обратно за Ню Йорк, където вече имала уговорена среща с най-кръвожадния бракоразводен адвокат на Източното крайбрежие — вземал астрономически хонорари, но винаги печелел делата. Юджин не се съмняваше в ефективността му, защото я бе изпитал на гърба си — въпросният господин бе представлявал в съда съпруги номер две и три, а пък повторението, както е известно, е майка на знанието. Съпруга номер три го бе издоила за два пъти повече пари от номер две. При мисълта какво може да поиска — и получи — номер четири, Юджин потръпваше от ужас.

Алекс хвърли крадешком поглед през рамо, забеляза двамата едри мъже до изхода, както и че Владимир се бе вмъкнал след тях и бе седнал до Катя на централната маса. При това положение Владимир и Катя отчасти закриваха с гърбовете си тяхната маса с Юджин от ония двамата.

Не че това им помагаше особено — четиримата бяха заели стратегически позиции и те нямаха никакъв шанс да се измъкнат незабелязани.

На Алекс му бе нужно време. Той погледна Юджин и каза:

— Между другото обади се на твоите хора в Ню Йорк и им кажи, че ми трябват още трийсет минути.