Читать «Преследваният» онлайн - страница 58

— Защо пък да не отидем право в хотела и не го гръмнем тоя Юджин? — предложи Владимир, който очевидно не знаеше по-ефикасен начин за решаване на проблеми.

— Това би било глупост. С нищо няма да си помогнете — каза Алекс. — Всеки от съдружниците в Ню Йорк притежава копие от договора. Нещо повече, те само ще се зарадват. Един убит означава един дял по-малко.

Владимир кимна. Имаше логика.

— Освен това — продължи Алекс, сякаш току-що се бе сетил за някакъв маловажен детайл, който все пак искаше да сподели с тях ей така, от любезност, — след като подпиша договора с Юджин, още триста милиона долара ще бъдат преведени в инвестиционната ми банка.

— Какво? — попита Катя, внезапно заинтригувана.

— Чу какво казах. Когато подпиша договора, Юджин и неговите инвеститори ще преведат незабавно събраните помежду им пари в моята инвестиционна банка. Това са триста милиона. Сериозна сума.

Владимир облиза устни и погледна Катя. И двамата с мъка успяваха да запазят хладнокръвие и да си дават вид, че все още владеят положението. Истината беше, че се бяха озовали в ситуация, която далеч надхвърляше възможностите им. Ако се обадеха на Голицин за указания, той щеше да получи апоплектичен припадък. Но ако пък не му се обадеха и поради това всички фирми и цялото имущество на Коневич се изплъзнеха от ръцете им, да не говорим за онези триста милиона в брой, които се бяха появили изневиделица, тогава… И двамата не смееха да си помислят какво ще им се случи. Знаеха само едно — щеше да бъде бавно и много, много болезнено.

Между тях сякаш премина сигнал без думи, Владимир свали ножа от шията на Елена, излезе от стаята, отвори капачето на недодялания си сателитен телефон и набра номера на Голицин.

— Защо ми звъниш? — попита Голицин с надежда в гласа. — Свършихте ли работа? Прехвърлено ли е имуществото му?

— Не. Появи се нова спънка — отвърна Владимир и накратко му описа проблема.

Когато свърши, Голицин попита:

— А дали казва истината?

— Откъде да знам? Адвокатът разправя, че му звучало логично. Капиталистите си нямат доверие помежду си. Това го знаем отдавна.

Владимир млъкна, за да даде възможност на стареца да смели информацията. Бе постъпил мъдро, каза си той, прехвърляйки проблема по-нагоре. В края на краищата те имаха само един шанс да станат приказно богати, извършвайки най-голямата измама в историята на Русия. Голицин бе планирал цялата операция в най-дребни подробности, готвил се бе за всякакви непредвидени усложнения, бе проиграл неведнъж в съзнанието си всеки възможен сценарий, бе очаквал всичко… но не и това.