Читать «Преследваният» онлайн - страница 296

След миг съдията Уилис се наведе напред и с висок глас, ясно и отчетливо каза:

— Господин Тромбъл, ако до три секунди не опразните свидетелската скамейка, ще ви подведа под отговорност за неуважение на съда!

Най-после дойде дългоочакваната обедна почивка. Алекс и Елена бяха отведени в малка заседателна зала и оставени насаме да обядват на спокойствие. Отвън двама полицаи пазеха вратата. Сандвичи с шунка и кисели краставички, тлъсти камби туршия, пържени картофки и безалкохолни напитки — всичко купено и доставено от съда — ги очакваха в хартиени кесии върху дългата заседателна маса.

Ем Пи и момчетата от ПНР обядваха в отделна заседателна зала през три врати от тях. След четиринайсетмесечната раздяла Алекс и Елена заслужаваха да останат за малко насаме, казаха си адвокатите. Те не сметнаха за необходимо да добавят, че това можеше да им е за последно.

Освен това Ем Пи искаше да се консултира с тежката артилерия от голямата фирма по някои тънкости относно допустимостта на доказателствен материал. Работата му в имиграционния съд го бе направила мързелив и не искаше сега федералният съдия да го цапардоса с процесуалния кодекс по главата. През днешния следобед се очертаваше решителната битка и момчетата от ПНР искаха да отстранят всякакви процесуални пречки и нередности, които можеха да го препънат.

Те прекрасно знаеха, че по същото време Колдуел обядваше с един репортер на „Уошингтън Поуст“ в снобски ресторант на няколко преки от там, като му изнасяше леко прибързана лекция за неизбежната си и съкрушителна победа. От ПНР бяха наели частен детектив да го следи навсякъде извън сградата на съда и да ги осведомява по мобилния телефон — сравнително лесна задача, понеже прокурорът на СИН, докаран специално за случая от западните щати и свикнал с относителната коректност на взаимоотношенията в имиграционните съдилища, беше тотално неподготвен за вълчите нрави в шампионската лига. Тъкмо в този момент частният детектив седеше през една маса от него и нагъваше чийзбургер с кока-кола, докато по мобилния си телефон предаваше есенцията на гръмогласните му хвалби до един младши сътрудник на ПНР, заел позиция в коридора на съда, който след това изтичваше да докладва на шефовете в залата. Фирма като ПНР винаги играеше на сигурно.

Колдуел изобщо не подозираше какво му се гласи. Мястото му в този момент бе при най-добрите и способни юристи от Министерството на правосъдието, които да го подготвят за една контраофанзива, в която Алекс Коневич бе вложил цяла година от живота си и огромни суми пари. А вместо това, докато Колдуел дъвчеше салата от краставици, отпиваше от голяма диетична кола и се хвалеше с непобедимостта си в съдебната зала, неговите опоненти му залагаха капан.

Стратегията им можеше да се опише като последно залагане ва банк — отчаяна тактика, която едва ли биха си позволили срещу по-обигран противник. Подобна идея би могла да хрумне само в главата на пълен аматьор в правната материя, какъвто беше Алекс Коневич.