Читать «Преследваният» онлайн - страница 298

И двамата никак не се радваха, че я виждат.

Тя се представи с името и длъжността си и положи клетва, след което седна на свидетелската скамейка и остана неподвижна, докато Ем Пи загряваше с общи въпроси.

— Вие сте адвокат?

— Да?

— И сте работили в правния отдел на Службата за имиграция и натурализация?

— Там, където и вие. В окръжната служба на Федералния окръг Колумбия.

— И сте водили делото на Алекс и Елена Коневич?

— В един момент бях водещ прокурор, отговарях за преследването им… искам да кажа, за съдебното преследване срещу тях — отвърна Ким, като първия път нарочно изпусна прилагателното. Тя хвърли бърз поглед към Алекс, който се усмихна и й кимна с благодарност.

— Но вече не сте?

— Не.

— Защо? Не е ли необичайно да бъдете отстранена от едно дело, което сама сте завели и сте отнесли към имиграционния съд?

— Не само е необичайно, но почти безпрецедентно. Поисках да бъда отстранена и заменена с друг прокурор.

Ем Пи повдигна вежди.

— Поискали сте? Изявили сте желание да ви отстранят от такова крупно, важно дело? Защо? Предполагам, че всеки адвокат в СИН би дал какво ли не, за да го поеме! Такова медийно внимание, представете си само жадните за новини репортери отвън на стълбището! Ето, господин Колдуел е толкова замаян от славата, че едва се владее…

— Възразявам! — изрева Колдуел, като пронизваше Ем Пи с яростен поглед.

— Приемам възражението.

Ем Пи не му обърна внимание и продължи, сякаш изобщо не бе чул.

— А защо сте искали да ви отстранят, госпожице Париш?

— Защото… защото с времето все повече започнах да се убеждавам, че господин Коневич е обект на…

— Възразявам! — изпищя отново Колдуел, като едва не падна от стола си.

— На какво основание?

— Госпожица Париш току-що наруши изискването за конфиденциалност между адвокат и клиент.

— Страните на съвещание! — троснато нареди съдията.

Адвокатите от двете маси станаха от местата си и чинно се строиха пред банката му. Този път Ем Пи взе със себе си Мат Ривърс, а Колдуел влачеше подире си Бил, един от двамата некадърни младоци от министерството, който се насилваше да си придава свиреп вид, докато вътрешно беше напълно объркан — не знаеше нито коя е дамата, нито какъв е проблемът, и изобщо се питаше какво прави самият той в тази зала.

Съдията се вгледа в лицата на четиримата, след което просъска на Колдуел:

— Изложете основанията за възражението си!

— Познанията й по случая са придобити по служебен път, в качеството й на прокурор, представител на държавата.

— Господин Джоунс?

— Служебното й правоотношение с клиента ми е прекратено. Тя има право да дава каквито показания си поиска.

— Остава обвързана от положената клетва като прокурор! — настоя Колдуел.

— Трябваше да се сетите за това, преди да я уволните — сопна се Ем Пи.

— Склонен съм да се съглася с господин Колдуел — намеси се съдията, който вътре в себе си беше на противната страна, но не можеше да наруши закона.

— Добре, ще огранича обхвата на въпросите — каза Ем Пи, като с мъка прикриваше разочарованието си. Мат му кимна. Добър ход.