Читать «Преследваният» онлайн - страница 285

— Извинявам се. Обещавам занапред да бъда по-ангажиран.

— Убеден съм, че и клиентът ви ще оцени това.

После съдията се обърна към Колдуел, който с мъка сподавяше усмивката си. Ах, как му се искаше да се разсмее с глас! Шефовете му го бяха предупредили, че Ем Пи Джоунс е силен и хитър опонент, способен на всякакви изненади. В края на краищата не беше ли той човекът, изхвърлил завинаги Ким Париш от играта! „Хей, а кой е сега по-силният?“ — изкушаваше се да извика страшилището на мексиканските имигранти. Идваше му да завре лицето си на два пръста от физиономията на Ем Пи Джоунс и да му се изсмее в очите.

— Господин Колдуел, имате ли още свидетели?

Имаше още трима, запланувани за същия ден следобед. Какво пък, можеше да ги освободи и тримата. След катастрофалните вреди, които бе причинил на ответника — при това без каквото и да било възражение от страна на адвоката му, — защо бе нужно да го унижава допълнително? Пък и въпросните свидетели просто щяха да потвърдят вече казаното, да циментират и без това железния доказателствен материал. Съдията вече бе готов да отсъди в негова полза.

— Само един. Но това може и да почака до утре.

— В такъв случай, ако не възразявате, господа, закривам заседанието до девет утре сутринта.

Негова светлост хвърли един последен поглед на Ем Пи Джоунс. В очите му се четеше всичко друго, но не и съчувствие.

— Съветвам ви тази вечер да поразмислите малко. Вие поискахте това дело. Ако утре не видя по-енергична защита от ваша страна на интересите на клиента ви, ще ви подведа под отговорност за неуважение на съда.

В мига, когато съдията закри заседанието и страничната врата се затвори зад гърба му, в залата настана хаос. Като спринтьор след пистолетен изстрел Колдуел хукна към изхода. Притича през широките коридори, разтвори със замах вратите към парадното стълбище и полетя надолу, като за малко не се препъна в бързината.

Три дузини снимачни екипи с камери и микрофони незабавно се скупчиха около него. Той приглади с длан косата си, произведе най-мъжествената си и същевременно чаровна усмивка и се обърна към обективите.

— Дами и господа, аз съм Джейсън Колдуел, прокурорът по делото. Сигурен съм, че имате много въпроси към мен. Моля да ги задавате един по един и да не прекъсвате отговорите ми.

Точно когато Колдуел приключваше своето драматично встъпление, вратите зад гърба му се разтвориха с трясък и на стълбите се появи Тромбъл. Без дори да поглежда към него, Колдуел продължи мазно:

— Убеден съм, всички познавате нашия любим директор на ФБР. Той активно ми съдейства при воденето на това дело. Разбира се, ползата от съдействието му е доста ограничена, но човекът прави каквото може. За което му изказвам благодарност. Ако още не сте чули, утре сутринта смятам най-напред да призова него като свидетел.

Тромбъл изпита желание да го цапардоса с юмрук в мазната физиономия. После да го стисне за гърлото и бавно да го удуши. Вместо това той се усмихна, вдигна ръка за поздрав към камерите, после изтича по стълбите към чакащата го лимузина, като подвикна през рамо: