Читать «Преследваният» онлайн - страница 283

Колдуел тържествуващо обяви:

— Нямам повече въпроси към свидетеля!

След което си седна.

Съдията Уилис погледна от високата си банка към Ем Пи. Адвокатът изглеждаше все така погълнат от драскулките в бележника си.

— Господин Джоунс, желаете ли кръстосан разпит?

Ем Пи вдигна глава.

— Моля? Аха, ъъъ… не, благодаря, ваша светлост.

— Сигурен ли сте?

— Да, напълно.

Уилис разтърка уморено очи.

— Вие чухте ли какво заяви току-що свидетелят?

— Чух.

— И сте сигурен, че нямате въпроси към него?

— Напълно.

— За пръв път ли се явявате във федерален съд, господин Джоунс?

— Да, сър. За пръв. Много повече ми харесва от имиграционния. Атмосферата е чудесна.

— Радвам се, че моят съд отговаря на вкусовете ви. Разбирате ли процедурните ни правила?

— Мисля, че да, ваша светлост.

— След като веднъж освободя този свидетел, няма как да го извикам обратно.

— В такъв случай освободете го по-бързо, ваша светлост. Започна да ми писва от него.

Думите на Ем Пи предизвикаха сподавен кикот сред съдебните репортери. Негова светлост обаче не оцени шегата.

— Бих ви посъветвал, господин Джоунс, да се съсредоточите върху свидетелите и въпросите, които следва да им задавате, отколкото да развличате съда с опитите си за хумор.

— Мога ли да бъда откровен, ваша светлост?

— Ами пробвайте, господин Джоунс.

— Не искам да ви губя времето.

— Напротив, господин Джоунс. Работата ми е да изслушвам и двете страни. Това е същината на състезателното начало в юриспруденцията. Приканвам ви да участвате по-активно в процеса.

— Вижте, не бих желал да подтиквам този човек към още лъжи.

— Разбирам. Свидетелят е свободен.

Колдуел стана от мястото си, за да призове следващия свидетел, но съдията вдигна ръка и го спря.

— Изчакайте за момент — каза той, после се обърна към Алекс. — Бихте ли станали?

Алекс се подчини.

Съдията Уилис се надвеси напред, подпрян с лакти на банката.

— Давате ли си сметка, че вашият защитник няма никакъв опит във федералната съдебна система?

— Той сам ми призна това още миналата седмица.

— Сигурен съм, че много бързате да се измъкнете от затвора, господин Коневич. Но се питам дали сегашното дело не е малко прибързано.

— Напротив, ваша светлост. Прибързани бяха арестуването и вкарването ми в затвора.

— Познавате ли в задоволителна степен нашата съдебна система?

Алекс погледна към Тромбъл, който седеше, кръстосал крака.

— От четиринайсет месеца съм затворник, без съд и присъда. Може да се каже, че тази процедура ми е твърде добре позната. Тя по нищо не се отличава от начина, по който действаха съветските съдилища.

Уилис стисна носа си с два пръста и с мъка се овладя да не се намръщи.

— Доволен ли сте от адвоката, който ви представлява? Питам ви за протокола, господин Коневич. Защото, ако в един момент се опитате да обжалвате решението ми по причини на некомпетентна правна защита, така ще стане ясно, че съзнателно сте избрали господин Джоунс.

Ем Пи примигна няколко пъти при тази очевидна публична обида. Чувстваше се унизен да го третират като неравностоен опонент на обвинението, но това далеч не беше най-страшното. Далеч по-лошо бе, че защитната им стратегия, изготвена от него и момчетата от ПНР, отчасти се основаваше именно на неговата некомпетентност. До този момент Ем Пи се бе възползвал от всяка възможност да се покаже като некадърник. Оставил бе прокурора да се движи по ръба на закона, докато самият той си траеше и се преструваше на глупак.