Читать «Преследваният» онлайн - страница 281
Брайън Хейг
— Не един, а колкото иска и може да си позволи. А ако не може, държавата ще му предостави служебен защитник.
— А ще му бъде ли разрешено да представя доказателства в своя защита?
— Също както в Америка, господин Колдуел, Алекс Коневич ще се ползва изцяло от презумпцията за невинност до доказване на противното.
— Сигурно съзнавате, че някои американци имат лошо мнение за вашата съдебна система?
— А вие може би съзнавате, че някои руснаци имат лошо мнение за вашата?
— Touche. — Колдуел реши да рискува, насочи погледа си към Алекс и попита:
— А защо господин Коневич смята, че в Русия няма да получи справедлива присъда?
Руснакът също изгледа втренчено Алекс, който отвърна на погледа му и дори му кимна, но не изглеждаше ни най-малко уплашен.
— Може би справедливата присъда е последното нещо, което желае да получи.
Колдуел направи кратка пауза, изчаквайки неизбежното шумно възражение на Ем Пи Джоунс. Та той току-що бе задал подвеждащ въпрос на свидетеля! Открито го бе подтикнал към спекулации — по какъв начин можеше водещият прокурор да знае какво всъщност си е мислил Алекс?!
Пълно мълчание. Ем Пи си седеше на мястото и рисуваше фигурки в бележника си. До него Алекс, изцяло погълнат от заниманията на защитника си, следеше движенията на ръката му, сякаш изучаваше творческия процес на някой възкръснал Леонардо.
— Благодаря ви — каза накрая Колдуел на свидетеля си, след което остана няколко секунди загледан в тавана, сякаш чакаше Господ да му подскаже следващата реплика. Изведнъж щракна с пръсти, озарен от внезапно вдъхновение. — Един последен въпрос. Става дума за парите, откраднати от господин Коневич. Успяхте ли да ги намерите?
Водещият руски прокурор погледна към Алекс.
— Част от тях, да. Открихме няколко милиона в една банка на Бермудите.
Друг сътрудник на Колдуел скочи от мястото си и навря лист хартия в лицето на свидетеля. С престорено любопитство Колдуел попита:
— Това тук не са ли данните на банковата сметка? — сякаш можеше да е друго.
След внимателен оглед на листа свидетелят отговори:
— Да, точно така.
— Каква сума се намира понастоящем в сметката?
— Два и половина милиона долара.
— Само толкова?
— Да, само толкова.
— Аз пък си мислех, че Коневич е откраднал двеста и петдесет милиона. Къде са останалите му пари?
— Тези пари не са на Коневич, сър.
— А, така ли? — Колдуел го погледна учудено. — Че на кого са тогава?
— Това са пари, ограбени от бедния руски народ. От хора, които му се довериха и сега са разорени. Но ние няма да разберем къде е скрил парите, докато не го откараме в Русия, за да направи пълни самопризнания. Само тогава тези хора ще получат обратно това, което им принадлежи.
Колдуел направи поредна пауза, за да може слушателите да си представят тези невинни жертви, гладни и премръзнали, които очакваха да си получат парите от Алекс.
После каза:
— А запознат ли сте с една фирма, наречена „Орангутан Медия“?
— Разбира се, че съм запознат.
— По каква линия сте запознат с въпросната фирма?
— Преди около две години тя привлече вниманието на следствените органи.