Читать «Преследваният» онлайн - страница 280

— Сигурно е така, както казвате. Има ли някакви сериозни различия и между констатациите на тези три разследвания?

— Не. Фактите са категорично установени. Доказателствата са неоспорими. Може би сто различни следователи са достигнали до едно и също заключение.

— Че Коневич е мошеник?

— Крадец. Лъжец. Измамник.

— От него искано ли е някога да се завърне в Русия?

— Да. Аз лично го помолих. При това на два пъти, в два отделни случая. Уверих го, че ще получи справедлив процес. Предложих му личната си закрила. Ако Коневич беше невинен, щеше да се възползва от възможността да изчисти името си.

— Два пъти, казвате?

— Това казах.

— И как реагира той?

— Изсмя се. Посочи, че между нашите две страни няма договор за екстрадиране. Заби пръст в гърдите ми и заяви, че ще се скрие зад американското знаме.

Колдуел не можеше да пропусне такъв шанс.

— Ще се скрие зад националния флаг на Съединените щати? Зад нашия флаг, този с райетата и звездите?

— Това бяха думите му.

Нов документ бе измъкнат от купчината и разтворен пред свидетеля. Колдуел запита:

— Бихте ли обяснили на съда какво е това?

Малките, остри очи отново се присвиха.

— Това е обвинителният акт, издаден срещу Алекс Коневич за извършени от него престъпления. — Воронин се наведе напред, сякаш имаше нужда да огледа по-отблизо документа. — Подписан е от Анатолий Фьодоров, руския колега на вашия министър на правосъдието.

Колдуел погледна към съдията.

— Ваша светлост, представяме на вниманието на съда тези следствени документи и обвинителни актове като доказателство за извършени от Алекс Коневич тежки престъпления в Русия, които след бягството си тук той се е опитал да прикрие с измама и неверни показания пред властите.

Купчината документи бяха предадени на съдебната секретарка, която бързо им постави входящи номера, след което ги подреди на стегнато топче върху бюрото си. През цялото време Алекс си седеше кротко на мястото, без да покаже каквато и да било изненада или притеснение относно сериозността на представените доказателства.

Негова светлост погледна Ем Пи.

— Бихте ли желали да подложите свидетеля на кръстосан разпит?

— Не, ваша светлост — отвърна Ем Пи, без да вдигне глава.

Воронин бе освободен. Следващият свидетел беше ръководителят на екипа от руски прокурори, който чинно каза името си и положи клетва.

Когато седна на свидетелската скамейка, Колдуел го попита:

— Бихте ли описали своята роля в проведеното разследване?

— Получих нареждания от министъра на правосъдието да изготвя обвинителния акт и обобщения доказателствен материал по делото срещу Алекс Коневич.

— Той се издирва в Русия, доколкото разбирам?

— Номер едно в списъка на най-издирваните престъпници.

— Вие лично смятате ли, че е виновен?

— Това ще го реши съдът.

— Но господин Коневич твърди, че руските съдилища не са справедливи?

— Глупости. Може би е било така при старата система на комунизма. Но сега сме демокрация. По отношение на справедливост и законност нашите съдилища по нищо не отстъпват на вашите.

— Следователно ще му бъде ли разрешено да наеме адвокат?