Читать «Преследваният» онлайн - страница 278

Тромбъл закрачи целеустремено към първия ред, където един негов сътрудник му пазеше място. Той не бе стъпвал в съд още от времето, когато сам бе служил като съдия, но бе уверен, че самото му присъствие в залата ще окаже нужното въздействие върху съда.

Миг по-късно се отвори една странична врата, съдия Елтън Уилис влезе през нея с развята тога и се насочи към банката си. Приставът обяви влизането му, всички станаха на крака, съдията си седна на мястото и останалите сториха същото.

Елтън Уилис беше петдесет и девет годишен, учудващо нисък, с гарвановочерна коса и фини, леко женствени черти. Бивш йезуитски свещеник, една сутрин той се бе събудил, обзет от съзнанието, че Божията воля не може да бъде изпълнена в църква, а в реалната борба между доброто и злото, която се водеше навън, на улицата. Той бе захвърлил църковните одежди и в продължение на пет години бе разливал супа в кухни за бедните и възпитавал чернокожи деца в дивите гета на Вашингтон, докато накрая и в това си поприще бе загубил кураж. Илюзиите му, че е в състояние да спаси света, бяха попарени от кокаина, уличните престрелки и несекващото насилие, което клокочеше в гетата на този град. Толкова много от децата, с които се бе занимавал, бяха мъртви или обвиняеми по наказателни дела, лишени от надеждна адвокатска защита или натикани в затвора, от който нямаше да се измъкнат напълно до края на живота си. Елтън Уилис реши, че е време да пренесе битката със злото на друг терен. Той завърши право в Университета на Вирджиния, където самата новина, че един бивш йезуит се е записал да изучава по-низши закони, забавляваше неимоверно преподавателите му. След това се върна във Вашингтон и бързо си изгради репутация на адвокат по наказателни дела, с който съдии и прокурори бяха принудени да се съобразяват. Всеки кандидат за негов клиент, имал неблагоразумието да влезе в кантората му, облечен в костюм, биваше незабавно отпращан да си ходи.

Сега, вече като федерален съдия, Уилис продължаваше битката си със злото от една по-висока трибуна. Йезуитите по принцип се славят като хора с корав характер и висока интелигентност, но дори сред тях Елтън Уилис беше забележителен и по двата показателя.

Няколко секунди очите му оглеждаха разсеяно съдебната зала. После той с тих глас обяви предмета на делото и със значително по-силен — правилата за вътрешен ред. Това, каза той, не е наказателно дело със съдебни заседатели. Всъщност изобщо не е дело, а разглеждане на молба за установяване законосъобразността на задържане на ответника, в което съдията е само посредник. Като такъв, той няма да търпи драматични изблици; адвокатите на страните имат право на възражение само при крайна необходимост, а краткостта на изложението се счита за върховна добродетел. Докато излагаше тези свои изисквания, той изгледа намръщено седящите край двете маси.

И двете страни направиха встъпителни изявления. Джейсън Колдуел се увлече в красноречието си и просто не можеше да се спре. След месеци старателна подготовка и репетиции пред огледалото, той се чувстваше като начинаеща холивудска звезда, за пръв път попаднала на снимачната площадка. Пристъпваше театрално и чупеше стойки пред журналистите от задните пейки, които скоро започнаха да се прозяват. За съжаление освен суетен той беше и способен юрист с твърде остър език и още преди да бе приключил с встъпителната си пледоария, Алекс Коневич бе изкаран олицетворение на злото — брутален изверг, който заслужаваше да гние в затвора, да бъде екзекутиран или като висш акт на милост да бъде качен на самолета и експедиран в родината си, в лапите на руското правосъдие.