Читать «Преследваният» онлайн - страница 277

Брайън Хейг

За момента обаче от Мат и Марвин се искаше единствено да си придадат свиреп вид, да изслушат внимателно аргументите на Ем Пи и да бъдат готови да се намесят само ако нещата отидеха на зле — което по тяхно общо мнение, след като се бяха запознали с доказателствения материал, беше най-вероятният изход от делото.

Зад Ем Пи беше седнала Елена, облечена в строг костюм с панталон и бели обувки с високи токове; стиснала ръце в молитвена поза, тя трескаво се обръщаше към Бога за помощ, но от време на време прекъсваше молитвите си, за да хвърли по някой убийствен поглед към масата на обвинението — към хората, съсипали живота на съпруга й.

В последния момент двама едри полицаи въведоха Алекс през една странична врата и го докараха право до масата на защитата. Бе му дадена възможност да си вземе душ и да се облече по-човешки, с костюм и вратовръзка, ала той учтиво, но твърдо бе отказал. Сега се яви със същия мръсен бял панталон, захабена бяла фланела и гумени чехли, които носеше в затвора. Лицето му бе потъмняло от набола четиридневна брада. Косата му беше все така изпъната назад в мазна конска опашка.

Дори Ем Пи го бе увещавал да си придаде по-приличен вид, но Алекс твърдо бе отказал — искаше съдията и репортерите да видят с очите си в какво го бяха превърнали неговите тъмничари. Жалкият му външен вид щеше да разпръсне веднъж завинаги мита за разглезения, свикнал с лукс и удобства милионер. Каквото и да бе представлявал в предишния си живот, сега Алекс Коневич беше просто един обикновен човек, смачкан и унижен от системата.

Прегърбен, със свити рамене и наведена глава, влачейки немощно крака, Алекс се дотътри до мястото си и с изкривено от болка лице, бавно и внимателно понечи да се отпусне на стола. Някаква жена от третия ред се наведе към съседа си и възмутено подхвърли така, че всички я чуха:

— Видя ли? Бедният човечец е пребит и изнасилен от тези зверове!

Щом чуха тази реплика, Ем Пи и Мат скочиха на крака и с пресилена грижовност помогнаха на бедния Алекс да се настани по-удобно. Същевременно Елена се хвана с две ръце за гърлото, сякаш не бе виждала от месеци съпруга си, и нададе задавен писък, който отекна под сводовете на съдебната зала.

В този момент задната врата на залата се отвори с трясък и Джон Тромбъл влезе вътре с маршова стъпка, след като току-що бе дал поредица бомбастични интервюта на парадното стълбище. Погледът му обиколи присъстващите, докато накрая се спря на арестанта, седнал до масата на защитата. Той за пръв път виждаше на живо Коневич — този досаден тип, който бе отнел четиринайсет месеца от скъпоценното му време. Очите му регистрираха мръсните затворнически дрехи, наболата остра брада, мазната опашка, изнурения поглед и Тромбъл реагира инстинктивно на всичко това — усмихна се самодоволно.

Тази реакция бе на свой ред отчетена от дузината поканени съдебни репортери на задните редове, които зашушукаха многозначително помежду си.