Читать «Преследваният» онлайн - страница 275

Брайън Хейг

На масата на защитата Ем Пи се съвещаваше с двама наконтени съдружници от „Парсевич, Ноултън, Ривърс“, една от чудовищно грамадните правни кантори във Вашингтон — град, в който адвокатите бяха три пъти повече от редовите жители. Непосредствено вдясно от Ем Пи седеше Мат Ривърс, негов състудент от Юридическия факултет, който навремето бе кумувал на аварийно свиканата сватба с приятелката му, която бе в напреднала бременност.

В трети курс, като отличник на випуска, Мат бе станал обект на ухажвания от страна на най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк и Чикаго, но предпочете ПНР, както беше известна фирмата сред широката публика. Привлече го репутацията й на ефикасна безскрупулност, с която отдавна си бе спечелила страха и уважението на конкуренцията. ПНР разполагаше със специализирани отдели, водещи всякакъв род дела — от корпоративни до наказателни; плюс офиси в шест американски града и още десет представителства по целия свят. Често самият факт, че ПНР изобщо се е ангажирала с дадено дело, принуждаваше и най-коравия опонент да преговаря за извънсъдебно споразумение. Негласното мото на фирмата беше: „Трупай, да има!“ Наистина, от ПНР не се колебаеха да зачислят и сто правни съветници по някое спорно дело. Колкото и адвокати да мобилизираше отсрещната страна, ПНР винаги можеше да изпрати двойно повече, за да се навиват човекочасове, да се изтощава конкуренцията и в крайна сметка опонентът да се откаже или да банкрутира. Най-меко казано, от „Парсевич, Ноултън, Ривърс“ не обичаха да губят. Ето защо напористият характер на Мат — с други думи безпогрешният му инстинкт на хищник — бе забелязан и оценен още от студентската скамейка и впоследствие внимателно култивиран. Процесът на култивиране включваше: статут на съдружник до пет години от постъпване във фирмата, триста хиляди годишна заплата плюс бонуси, плюс служебен автомобил.

Макар животът и социалният им статус да се бяха развили по съвсем различен начин, Мат и Ем Пи обядваха заедно по веднъж на няколко месеца и обменяха клюки от противоположните краища на адвокатската професия. Имаше едно условие, което се спазваше стриктно: Мат избираше заведението и Мат плащаше сметката. Това желязно правило датираше още от ранните години на приятелството им, когато Ем Пи го бе завел в „Бъргър Кинг“ и стомахът на Мат, отвикнал от подобен род изпитания, после се бе бунтувал в продължение на дни.

По молба на Алекс още преди няколко месеца Ем Пи се бе обърнал за помощ към своя стар приятел. Сам той нямаше да се справи с превъзхождащия противник и Алекс го бе насърчил да потърси подкрепление, но понеже с Елена нямаха излишни пари за съдебни разходи, да намери някого, който бе готов да поеме делото заради медийния интерес и безплатната реклама. Тромбъл бе успял със завидно майсторство да привлече вниманието на медиите, интересът вече беше налице и Мат отнесе молбата на Ем Пи до съвета на директорите на фирмата. Молбата беше пределно проста: ПНР да предостави про боно един-двама адвокати, по-скоро за кураж, отколкото за друго. Ем Пи щеше да свърши основната работа; присъствието на фирмата с името й му бе нужно по-скоро за сплашване на противника. Отначало съветът на директорите не прояви особен интерес към някакво тривиално дело за нарушение на имиграционните закони, но Мат изтъкна като довод твърде интересното минало на Коневич и невероятните престъпления, които се опитваха да му припишат в Русия. Интересът внезапно се засили, после премина в ентусиазъм и управляващите съдружници на фирмата единодушно решиха да поемат защитата на Коневич.