Читать «Преследваният» онлайн - страница 23

Докато Елена бе израснала в дълбоката провинция. Тя ненавиждаше големия град и всичко в него: бясно препускащите автомобили, всепроникващия шум, цялата воня и мръсотия, бруталната престъпност. А най-много от всичко мразеше озлобените мърморковци, които минаваха с ругатни покрай къщата или хвърляха в двора обидните си бележки. Копнееше за чист въздух, тучни ливади, гъсти гори, спокойни разходки из голямо, усамотено имение.

При това без мускулести бодигардове, които да следват всяка нейна стъпка.

— Защо питаш? — попита накрая Алекс.

— Искам те по-наблизо — отвърна Борис. — Не, грешно се изразих. Трябваш ми по-наблизо.

— Та аз съм само на четирийсет минути! Обаждаш се, оставям всичко и идвам.

— Не, не става така. Аз съм зает човек. В един момент се безпокоя за валутния резерв, в следващия си блъскам главата как да си върна ядрените ракети от Казахстан. Освен това съм много спонтанен, Алекс. Способностите ми за концентрация са колкото на разгонен казак. Мисля, че знаеш това.

— Да, знам. Ами пращай ми хеликоптер, господин президент. Армията и без това няма какво да прави напоследък, а има достатъчно хеликоптери и пилотите само биха се зарадвали да се поразкършат. Готов съм дори да плащам бензина. Това са двайсет минути от врата до врата.

— Двайсет минути са много.

— А колко минути са достатъчно малко?

— Искам, като протегна ръка, да мога да те пипна, Алекс. Освен това ти много ми помогна. Задължен съм ти повече, отколкото мога да изразя с думи. Моля те, дай ми възможност да ти се отблагодаря, макар и донякъде.

— Виж, просто оправи тази скапана държава. Довърши започнатото. Повярвай ми, друга благодарност не ми трябва.

Елцин се усмихна горчиво и каза:

— Ти ще си грохнал старец, преди тази държава да си стъпи на краката. Докато аз ще съм отдавна умрял и край гроба ми ще се вие опашка от желаещи да се изпикаят отгоре, задето причиних целия този хаос. Предлагам ти дом, Алекс.

— Вече си имам дом. Нали говорихме за това допреди малко?

Елцин се направи, че не го чува.

— Къщата не е толкова разкошна като твоята, но е достатъчно голяма и, повярвай ми, ще ти хареса. Намира се тук наблизо, в покрайнините на Москва, до президентския комплекс. Ще идваш за две минути. За една, ако се затичаш, а аз очаквам да се затичаш, като те повикам. Има фитнес и закрит басейн. Шестима слуги и готвач и най-важното, имат си отделни жилища извън главната къща.

Президентът изчака думите му да окажат нужното въздействие, после добави:

— Чуй и това, Алекс. Целият комплекс се пази от президентската служба за охрана. Ти с всичките си пари не можеш да си позволиш главорези като моите.

Алекс се позасмя.

— Предизвикваш ме, а?

Нямаше как да каже това на глас, но самата идея да живее под носа на Борис му се струваше отблъскваща до немай-къде. Този човек се заливаше всяка вечер и гуляите му продължаваха до сутринта. Освен това, по природа общителен, Елцин смяташе за смъртен грях да се налива сам. При мисълта, че може по някакъв начин да се окаже въвлечен в безпаметните му среднощни оргии, Алекс потръпна от ужас.