Читать «Преследваният» онлайн - страница 25

Самата мисъл, че можеше да живее в такава къща — колко спални бе споменал Елцин? Сякаш това имаше значение! — самата мисъл, че двамата с Елена можеха да се потопят във ваната на генералния секретар, да се любят в спалнята му, да се разхождат, хванати за ръка, из имението, в което плахо бяха пристъпвали световни лидери, го изпълни с неописуем възторг. В дом като този и пускането на водата в тоалетната беше вълнуващо приключение.

Да не говорим, че това по никакъв начин нямаше да навреди на бизнеса му. Алекс живо си представяше смаяните физиономии на западните инвеститори, когато ги поканеше на делова вечеря в къщата на Горбачов. Гледайте да не чукнете някоя чинийка на генералния секретар, щеше да ги предупреждава той, загледан в лицата им.

И какво от това, че дачата беше на 45 минути от офиса му? Големият „Мерцедес 600“ си имаше отзад напълно обзаведен офис: разгъващо се махагоново бюро, сателитен телефон — всичко необходимо, за да не отиват тези 45 минути на вятъра. Можеше да се окаже и по-добре, помисли си той: 45 минути спокойствие във всяка посока, през които да събере мислите си на път за работа или да се разтовари от напрежението на деня, докато се прибираше към къщи.

На всичко отгоре къщата се намираше извън града, сред природата. На Елена това щеше да й хареса. Пък и там най-сетне щяха да бъдат в безопасност.

Елцин бе изтълкувал продължителното мълчание на Алекс като нерешителност и продължаваше да дърдори, като го обърна на бащински хумор:

— Виж какво, момчето ми, аз самият какво не бих дал да можех да живея в тази къща. Понякога двамата с Наина се разхождаме нощем из стаите и си мечтаем да се пренесем там. Само един от свещниците струва повече, отколкото аз изкарвам за цяла година. Разбира се, това няма как да остане незабелязано за всички онези нещастници, които преживяват с по сто рубли на месец. Ще избухне нова революция. А тя, разбира се, тя ще ми донесе много по-малко полза, отколкото първата…

— Камионът с багажа ми ще бъде там утре сутринта — прекъсна го неочаквано за самия себе си Алекс.

Без да му мигне окото при този неочакван обрат, Елцин отсече:

— Е, радвам се, че се разбрахме.

— Абсолютно! Да не си посмял да правиш тази оферта на друг до утре в девет сутринта. Точно в девет двамата с Елена ще сме заели позиции с двуцевки до портата, за да гоним натрапниците.

— Има и още нещо. От този момент нататък искам да идваш с мен при всяко мое пътуване. Русия има нужда от всичките пари и чуждестранни инвестиции, които сме в състояние да привлечем. Мен лично никак не ме бива по тази част. Докато на теб явно ти се удава.

— Няма проблем, както кажеш — отвърна Алекс, докато си мислеше кого най-напред да покани на гости. Дали щяха да им трябват мебели? Откъде щяха да си пазаруват за храна? Във въображението си той вече се бе нанесъл.