Читать «Преследваният» онлайн - страница 200

24

Остатъците от продължилия няколко часа работен обяд се въргаляха по масата, изстинали, забравени и отблъскващи; след приключването му секретарките щяха да бъдат допуснати в залата да ги разчистят. Седнала в единия край на дългата полирана маса, Лора Тингълман председателстваше съвещанието.

Екипът й от най-близки сътрудници в Министерството на правосъдието се беше събрал в този петъчен ден, както и всеки друг петък, за така нареченото „седмично преброяване на добитъка“ — прозрачен намек за селския й произход от щата Монтана. В действителност Лора Тингълман бе родена в град и бе прекарала целия си живот като градско момиче, та едва ли можеше да различи бик от крава.

Началникът на Отдела за човешки права тъкмо привършваше безкрайния си и доста усукан доклад за статуса на едно дело, заведено от някакво индианско племе, за което никой от присъстващите в залата не бе и чувал. Членовете на племето настоявали да им бъдат присъдени за вечни времена изключителни права върху думата „индианец“ с всичките й производни с цел получаване на парична компенсация при всеки отделен случай на изричане, ползване или позоваване на въпросната дума в устен и писмен вид, в образ и звук, в медии, в исторически трудове, монографии и научни доклади или като част от търговски марки, фирмени знаци и емблеми.

Повече от десетина години делото се прехвърляше насам-натам между различни първоинстанционни и апелативни съдилища, като племето ту печелеше, ту губеше, а след няколко успешни обжалвания за малко не стигна и до Върховния съд. По него на пълен работен ден бяха наети от държавата десет специализирани адвокати по човешки права, които често трябваше да се местят от щат на щат според юрисдикцията на поредната съдебна инстанция. Въпросното племе беше твърде малобройно — всъщност се състоеше от двама леко смахнати съпрузи, които твърдяха, че били божествено призвани да продължат номадския начин на живот на своите предци, поради което не можели да се заседават дълго време на едно място, а следвали движението на стадата бизони, на ятата скакалци или дори някакви известни само на тях изменения в посоката на вятъра. По някакво съвпадение тези блуждаения по географската карта следваха всяка загуба на втора инстанция или поредното решение на съпрузите да прехвърлят делото на друг, още по-либерален съд. Ищците бяха непреклонни, че изначалните им права на заварено население имат върховенство над някакви си там измислени закони на белия човек, и за тяхна радост все някъде се намираше мекушав съдия, който да реши делото в тяхна полза. Важна етапна победа за тях бе получаването на разрешение от съда да променят местожителството си неограничен брой пъти, което на свой ред им даваше безброй поводи за поредно обжалване. Навремето, преди много години, съпрузите се бяха венчали под фамилното име Антонели, но впоследствие по съдебен ред се бяха преименували на Вожда и мисис Скив Голо-дупе. Между другото и двамата имаха магистърски дипломи от Юридическия факултет на Йейл.