Читать «Преследваният» онлайн - страница 202

Никой не запита откъде знае всичко това. Пък и да го бяха запитали, той нямаше да им каже. Щом руснаците можеха да подслушват кантората на адвоката, за него беше въпрос на национална сигурност да стори същото. Ако не за друго, поне за да следи какво знаят руснаците.

— Имаме ли солидни аргументи по делото? — запита началникът на Отдела за човешки права.

— Всичко е в ръцете на СИН — излъга Тромбъл, без да му мигне окото. — Ние само помагаме отстрани, и то само когато ни помолят. Повярвайте ми, работата е опечена.

— Откъде си толкова сигурен? — тросна се началникът на Отдела за човешки права. Всички очи в залата се насочиха към Тромбъл. Откъде наистина?

Макар че по самата си същност Министерството на правосъдието беше над политическите боричкания, при сегашната левичарска администрация във Вашингтон на висши ръководни длъжности бяха назначени цели стада мекушави, празноглави либерали. Тромбъл беше единственото забележимо изключение — безкомпромисен консерватор, той си оставаше вълк единак. Останалите в залата го ненавиждаха, макар повечето от тях да признаваха пред себе си, че Джон Тромбъл е най-подходящият човек за този пост — неуморен, ефикасен, безскрупулен тиранин, който управляваше с желязна ръка подчинените си костюмирани шпицкоманди. С такъв директор на ФБР останалите можеха да си бълват на воля глупости за свобода на абортите, права на животните и т.н. През първите две години от мандата му престъпността в национален мащаб бе намаляла с безпрецедентните девет процента.

Може да е нацист, казваха си всички, но поне е наш човек.

— Този тип Коневич — заобяснява авторитетно Тромбъл, — преди да избяга, бил натрупал състояние от няколкостотин милиона долара. Там никой не може да изкара по честен път толкова пари. Никой. Той си е чиста проба престъпник.

Останалите закимаха. Макар че малцина от тях бяха стъпвали в Русия, всички поглъщаха жадно новините и знаеха, че страната тъне в хаос. По улиците на Москва се водеха престрелки. Мафията беше на власт. Шепа изобретателни крадци и мошеници бяха натрупали за кратко време огромни състояния. На Русия вече й викаха клептокрация и с основание. Разбира се, че Коневич беше мошеник. Какъв друг би могъл да бъде?

— Той е номер едно в списъка на най-издирваните престъпници в Русия. В Русия! — натърти той, а главите кимаха ли, кимаха. — Това само по себе си значи нещо. Няма начин да е невинен. А по това, което чувам от нашите руски колеги, вече е успял да пусне пипала и тук.

За радост на Лора Тингълман поне този случай беше пределно ясен. Тя попита:

— С какво мога да помогна?

Една от правните й съветнички придърпа стола си по-близо до масата, като с крайчеца на окото си хвърляше подозрителни погледи към Тромбъл. След като бе прочела внимателно статията, жената далеч не беше особено убедена, че случаят ще се приключи чак толкова лесно.

— Ние нямаме договор за екстрадиране с Русия — обади се тя.

— В такъв случай как е най-добре да постъпим? — запита я шефката й.

— По принцип трябва да убедим американския съд в основателността на руските обвинения.