Читать «Преследваният» онлайн - страница 20

Това беше нечувано. Нито една съветска банка до момента не се бе рекламирала. Нито една не предлагаше лихва, дори и копейка. Нима не беше достатъчно, че банките пазеха на сигурно място парите на клиентите си? Откъде накъде да раздават и пари на всичко отгоре?

Рекламните клипове бяха подчертано вулгарни, а обещаната двайсетпроцентна лихва граничеше с престъпна небрежност, мърмореха съветските банкери помежду си и пред всеки репортер, който имаше търпение да ги изслуша. Как така двайсет процента? Хайде, да предлагаш процент-два — иди-дойди, ама двайсет?! Този хлапак Коневич щеше да плати скъпо за самонадеяността си, щеше да банкрутира, преди да е минал и месец.

Междувременно още милиони вложители чакаха на опашка пред вратите на банката; пълноводна река от милиарди рубли се стичаше в трезорите. Алекс използва този потоп, за да заложи на колебанията в обменните курсове на нестабилната рубла, след това просто се отдръпна и изчака, докато хилядапроцентната инфлация свърши останалото. В края на годината неговите вложители си получиха техните двайсет процента и се почувстваха големи късметлии — поне спестяванията им не се бяха стопили до жълти копейки, както бе станало с милиони други. Останалата печалба отиде в джоба на Алекс. Близо деветдесет процента от всяка рубла във всяка депозитна сметка в банката му бяха негови. Той вече беше напълно легитимен мултимилионер.

Докато икономиката залиташе от катастрофа към катастрофа и всевъзможни други беди се трупаха една върху друга на главата му, Борис се нуждаеше отчаяно от помощ. По настояване на президента бе инсталирана директна телефонна линия между кабинета му в Кремъл и офисите на неговия доверен вундеркинд, който явно беше на „ти“ с всички потайности на капитализма. Дългите среднощни разговори между двамата станаха ежедневие. Едно натискане на червения бутон, и президентът имаше възможност да сподели този или онзи спешен проблем или просто да си излее душата в безкрайна алкохолна тирада. Алекс умееше да изслушва трезво и хладнокръвно, а точният му математически ум мигновено схващаше проблема.

Елцин нямаше никакъв финансов опит, познанията му по икономика клоняха към нула и, честно казано, цялата тази непозната терминология го отегчаваше до смърт. Алекс търпеливо му разясняваше причините за поредната криза, като ги свеждаше до прости, разбираеми за него понятия, и обикновено предлагаше разумно решение, което на следващата сутрин Борис да наложи на заседанието на кабинета. Няколко троснати заповеди надолу по веригата, и тоталният стопански колапс се отменяше, или поне се отлагаше с някой и друг ден.

Една нощ, след поредната разпалена тирада, този път по въпроса за стапящите се валутни резерви на Русия, Елцин се спря за миг, колкото да си поеме дъх, и изведнъж, сякаш без всякаква връзка, попита: