Читать «Преследваният» онлайн - страница 19

Държавата като цяло беше абсолютно неподготвена за такъв бърз преход към капиталистическо пазарно стопанство. Докато Алекс не само бе готов, но и нямаше търпение.

С безпогрешния инстинкт на хищника той се хвърли в играта с главата напред. Първото, което направи, бе да подаде документи за издаване на лиценз за обмяна на валута. До неотдавна това бе в правомощията на правителството на СССР; разбира се, въпросното правителство вече беше само лош спомен и издаваните от него лицензи и разрешителни не струваха и грош. Повикът на деня бе всичко да се приватизира, старите държавни структури да се разпускат, във всяко нещо да се подражава на Запада.

След кратко проучване от страна на регулаторния орган се оказа, че банковите клонове на Алекс са единствените функциониращи финансови институции в страната с подходящ опит и обучени служители и с надеждни мерки за защита на милиардите долари обем на очакваните валутни сделки. Алекс не само получи искания лиценз, но се оказа и в монополна позиция: всеки долар, йена или швейцарски франк, които влизаха в Русия, минаваха през неговата банка. Скоро трезорите се напълниха. Вагони с пари пристигаха от всички посоки — както от западни компании, опитващи се да започнат бизнес в тази новоизлюпена капиталистическа държава, така и от богати руснаци, които прехвърляха огромни суми навън, за не плащат данъци върху натрупаното си по съмнителен начин богатство.

Изведнъж се извиха опашки от милиони уплашени руснаци, чакащи да внесат спестяванията си в банката на Алекс, които с радост обръщаха обезценените си рубли в стабилни долари, йени или марки — в каквато валута им беше по сърце или каквато щеше да им помогне да се закрепят, докато премине бурята.

Изведнъж, сякаш неочаквано за самите тях, Алекс и неговите банкови директори започнаха да определят обменния курс на рублата спрямо всички чуждестранни валути. Огромна власт, от която на много други би им се завъртяла главата. А също, за негова радост, и истинска златна мина.

От всяка рубла, която минаваше в една или друга посока през банката му, Алекс прибираше скромен дял — около два процента, но когато планината от пари достигна милиарди, неговите два процента се равняваха първо на милиони, а скоро и на десетки милиони долари.

Скоро той видя друга златна възможност и обеща двайсетпроцентна лихва на всеки руснак, желаещ да внесе спестяванията си в неговата банка за срок от една година. Подканващи реклами заляха всички телевизионни канали в Русия. В някои от клиповете се появяваше спираща дъха манекенка, която въртеше изкусително ханш, излъчваше напред силиконов бюст и мъркаше съблазнително с напомпаните си устни, че приятелят й бил финансов гений: спестяванията му носели лихва! Кой би могъл да предположи, че е толкова лесно да чукаш красиви жени — малко лихва и готово! Друг рекламен клип бе насочен към по-различен сегмент от населението: симпатична възрастна двойка бе заснета пред разнебитена дървена колиба, докато сълзливо благодареше на банката на Алекс, задето не само пазела парите от пенсиите им на сигурно място, ами им давала възможност да се увеличават с всеки изминал ден! На следващия кадър същите двама, вече с енергични движения, се качваха в лъскав нов мерцедес, паркиран пред очарователна вила на морския бряг.