Читать «Преследваният» онлайн - страница 153

Но още тогава Алекс се бе впечатлил от следователските му умения: само за два дни Михаил бе успял да назове престъпниците. Това бе повлякло след себе си нови разкрития на кражби и злоупотреби, нови вътрешни разследвания и все по-разнообразни задачи, като всеки път бившият милиционер се бе справял с брутална ефикасност.

Алекс го възнаграждаваше щедро, плащаше му навреме и в брой и винаги му даваше по нещо отгоре. Постепенно двамата се бяха сприятелили. Понякога се виждаха на чашка или на вечеря и срещите им продължаваха до късно през нощта. През дългите години служба като милиционер Михаил се бе специализирал в борбата с руската мафия; беше част от един специално подбран екип от елитни ченгета, отличаващ се с неподкупност, ефикасност и абсолютна безкомпромисност. Той беше в стихията си при събирането на доказателства и постепенното разплитане на мрежите от връзки и канали за осъществяване на престъпна дейност, като си служеше еднакво добре със средства за електронно подслушване и наблюдение и със собствените си крака, уши и мозък, за да осигури осъдителна присъда на мошеници, убийци и рекетьори.

Алекс обичаше да слуша многобройните му истории, които нямаха нищо общо с деловите им взаимоотношения. Никой от персонала на „Коневич и сие“ не подозираше за съществуването на Михаил Бердяев. От самото начало той бе настоявал на тази секретност, която му позволяваше скришом да наблюдава, да събира информация, да залага капани и да гледа как в тях се хващат мишоци. Плащай ми на ръка, никога не ми се обаждай от служебния си телефон, никога не ме споменавай по име — това бяха неговите условия. Само така старата хрътка можеше да си върши работата.

След половин година напразни усилия и изгубено време Татяна му бе паднала в ръцете по чиста случайност, благодарение на сляп късмет. Междувременно той се бе сприятелил с двама дребни служители от Министерството на финансите и често ги придружаваше в бара, където се събираха с колеги на чашка и сладки приказки за разтуха на душата. Наливаше ги с пиене, плащаше им сметките и ги насърчаваше да го представят на всичките си познати.

Една вечер някакъв господин на съседната маса се бе оплаквал горчиво и след четвъртата водка твърде гръмогласно от своя колежка, която му забила нож в гърба, свила му гаден номер, в резултат на което го уволнили. Наричаше я „онази мръсна, долна кучка“. Михаил наостри уши. Кучка, ама сочна, контрира го събеседникът му с циничен кикот. Двамата продължиха да я обсипват с обидни думи и мръсни шегички, докато Михаил попиваше жадно всяка дума. Нищо чудно, каза единият, че шефът на канцеларията изглежда толкова спихнат сутрин, ха-ха-ха! Да бе, отвърна другият, с такава мъжемелачка си е цяло чудо, че горкият още има с какво да пикае, хи-хи-хи!