Читать «Преследваният» онлайн - страница 133

Келнерът спря до масата им. Наближаваше полунощ, затова и двамата избраха специалитета на заведението: пържола от глиган, панирана с галета. Ястията се появиха почти мигновено — огромни парчета тлъсто месо, заринати в купища разтопено сирене и удавени в гъст, лепкав сос.

Татяна отпиваше пестеливи глътки шампанско с вечерята си, а Голицин продължи на уиски, от което поглъщаше неимоверни количества. Докато тя си взимаше малки късчета от огромната порция, той лакомо тъпчеше мръвките в устата си и мляскаше шумно.

Известно време разговаряха за незначителни неща, но Татяна имаше към него един въпрос, който от доста време я вълнуваше. Въпросът беше деликатен и за да му го зададе, тя трябваше най-напред да се убеди, че стомахът му е пълен, а невероятната му интелигентност — притъпена от алкохола.

Когато минаха на десерта, тя попита:

— Как ти се харесва новата къща?

— Великолепна е! — отвърна той, като се опитваше да изтрие злобната усмивка от лицето си. — Доставя ми удоволствие да спя в леглото на Коневич със съзнанието, че лично аз съм му го отнел. Надявам се, че той и разглезената му женичка се въргалят на въшлив сламеник в някой мръсен бордей, заобиколени от вонящи клошари и вечно надрусани наркомани, и си мислят за мен.

— А как върви бизнесът напоследък? — продължи тя, макар да знаеше отговора и да бе сигурна, че ще я излъже.

Както и предполагаше, той отвърна:

— Добре! Заринати сме с пари.

Тя погледна надолу и пръстите й се заиграха с лъжичката до чинията с десерта.

— Чувам, че три от компаниите ти са обявили банкрут.

— Временни затруднения — обяви самонадеяно той, като даде знак на келнера да му долее чашата. — И без това нямахме намерение да се занимаваме с хотели и ресторанти. Ама че тъп бизнес! Просто изчиствам всичко излишно, което наследих от тоя идиот Коневич.

— Току-що на още две банки бяха издадени държавни лицензи за обмяна на валута — продължи тя. — Вече имаш сериозна конкуренция.

— Много трябва да тичат, докато ме настигнат — отвърна той. — Няма да им се дам лесно.

— Вдигнал си комисионната на пет процента. Те взимат само два.

— Да, ама ние предлагаме по-добро обслужване.

По-добро обслужване — дръжки, сърбеше я езикът да му каже. Алчната глутница некадърни ченгета от КГБ, които Голицин бе назначил да управляват компаниите му, съсипваха с бясна скорост империята на Коневич. Направо беше страшно да се гледа. Един от тези кретени бе взел фаталното решение да прехвърли туристическия бизнес към нискобюджетна авиокомпания. Още първата група туристи бяха загинали на връщане в ужасна катастрофа, от която бяха останали само овъглени тела. Нещо повече — на пътниците бе обещана секс ваканция в Тайланд, а всъщност самолетът ги бе откарал в някакъв съсипан полски санаториум.

Строителният бизнес също потъваше стремглаво. Без името на Коневич върху официалните бланки нямаше никакви нови договори. А последният инцидент с наполовина построен небостъргач на външния градски пръстен, който се бе сринал зрелищно, затрупвайки десетина работници под отломките си и изпращайки още поне двайсет в болница, едва ли щеше да допринесе особено за възраждане на интереса на инвеститорите. Причина за трагедията бе невероятното по своя идиотизъм решение на един друг кретен да замени дебелите стоманени подпорни греди за кофража, които се изискваха по техническа документация, с по-евтини дървени талпи. С връзките си по високи места в следствието и прокуратурата Татяна успя да потули случая, но злото вече бе сторено. Половината строителни работници напуснаха още тогава, на мига, а останалите заплашваха със стачка.