Читать «Преследваният» онлайн - страница 122

— Не се опитвам да го намеся. Заявявам ясно и категорично, че той е в дъното на цялата история. Разпоредил е няколко убийства, моето отвличане, наредил е на хората си да ме изтезават и накрая е задигнал всичко, което притежавах.

— Става дума за човек с големи заслуги. Патриот, служил доблестно на родината си в продължение на десетилетия. Това са много сериозни обвинения. Необходимо е да ви разпитам директно.

— Е, добре. Аз съм в Ню Йорк. Заповядайте, когато ви е удобно, и питайте.

— Невъзможно. Аз нямам юрисдикция извън границите на Русия. Същевременно моите приятели от външното разузнаване обяснимо си пазят територията и започват да нервничат, когато забравя къде ми е мястото.

— Хубаво. Да свършим тази работа по телефона. Питайте каквото искате.

— Това е… неприемливо.

— А, така ли? И защо?

— Първо, случаят е комплициран и в него са намесени някои много важни хора. Второ, обичам да виждам лицето на човека, когото разпитвам. И, разбира се, всичко трябва да се проверява. По телефона няма да стане.

— Аз пък нямам намерение да идвам в Москва, полковник. Онези се опитаха да ме убият и сега вероятно ще искат да довършат започнатото. Това вече го обясних във факса си.

— Аз лично ще се погрижа за охраната ви, господин Коневич. Ще бъде направено всичко необходимо. Давам ви офицерската си дума.

— Та аз дори не ви познавам.

— Вижте какво, прокуратурата подготвя обвинителен акт. Искате ли да изчистите името си или не?

— Не ми задавайте тъпи въпроси! Няма да стъпя в Русия, докато не прочета във вестника, че Голицин и хората му са в ареста.

Настана продължително мълчание. На Алекс му се стори, че полковник Воронин е закрил с ръка слушалката и се съветва с някого. В това време той дъвчеше препечена филийка и отпиваше от кафето си.

В един момент в слушалката отново се чу гласът на Воронин:

— А защо не се срещнем на неутрална територия?

— С кого разговаряхте там?

— Какво, проблеми с доверието ли имаме, господин Коневич?

— Аз нямам проблеми. Просто не ви вярвам и толкова.

Още една дълга пауза. После гласът каза:

— Това беше секретарката ми. Търсят ме на другия телефон и трябва да поема разговора. Решавайте бързо, господин Коневич. Искате ли да се срещнем или не?

— Гледайте мястото да е наистина неутрално!

— Какво ще кажете за Берлин? Достатъчно неутрален ли е според вас? Знаете ли какво е Чекпойнт Чарли?

— Разбира се.

— Е, тогава утре в три ще ви чакам там. Не закъснявайте.

14

Полковник Воронин имаше леко извратено чувство за хумор, или, ако трябва да се каже по-деликатно — представата му за ирония не беше съвсем безобидна. В течение на четири десетилетия Чекпойнт Чарли — печално известният граничен пункт между Източен и Западен Берлин — бе символизирал разделението на света на капитализъм и социализъм, на свободни граждани и поданици в окови. На това място Изтокът и Западът си бяха разменяли затворници с качулки на главите; тук се бяха сключвали тайнствени сделки, които да попречат на двете противостоящи страни да се превърнат взаимно в радиоактивен прах.