Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 67

— Хубаво ще е Ма Жун наистина да обиколи там, защото може да разпита и за голямата дъщеря на началника, господарю — додаде сержантът. — Тази сутрин си поприказвахме с Фън за Бяла Орхидея и той се съгласи, че не е изключено да са я отвлекли и да са я продали в някой бардак.

— Да-а — въздъхна съдията, — опасявам се, че точно такава съдба може да е сполетяла горката девойка — той продължи след малко: — Досега тъпчем на място с убийството на генерал Дън. Ще пратя Тао Ган довечера в „Трите съкровища“, за да види дали У или непознатата му изгора няма да се появят.

Съдията взе един документ от купчината, която Тао Ган бе струпал на писалището му в негово отсъствие. Но на сержант Хун като че ли изобщо не му се тръгваше. Поколеба се за миг и каза:

— Не мога да се освободя от чувството, господарю, че нещо изпуснахме в библиотеката на генерал Дън. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че ключът към загадката се намира още там!

Съдията Ди остави документа и съсредоточено погледна сержанта. Отвори една лакирана кутийка и извади от нея направеното от Тао Ган копие на миниатюрното ножче. Сложи го на дланта си и каза уморено:

— Знаеш, че нямам тайни от теб. Колкото и да мисля върху различните предположения за това, как е бил убит генералът, признавам, че изобщо нямам представа, нито как е било забито това нещо, нито по какъв начин убиецът е влязъл, а след това — излязъл от библиотеката.

Двамата замълчаха. Изведнъж съдията взе решение:

— Хун, утре сутринта ще отидем пак в къщата на Дън и ще претърсим библиотеката. Може да си прав и наистина там да трябва да се търси ключът към престъплението!

Глава 14

Изненада в библиотеката на генерала; съдията Ди нарежда да се арестува един младеж.

На сутринта грееше ясно слънце. След като закуси, съдията Ди съобщи на сержант Хун, че възнамерява да отиде пеш до дома на Дън.

— Ще вземем и Тао Ган — додаде той. — Нека също се поразтъпче малко!

Излязоха през западната врата на съдилището. Съдията не бе предизвестил за пристигането си и завариха дома в подготовка за погребението.

Домоуправителят въведе съдията и двамата му спътници в едно странично помещение. Приемната бе превърната в стая за поклонение. Тялото на генерала бе положено в голям лакиран ковчег, пред него дванайсет будистки монаси четяха сутрите си. Монотонният им напев и ударите на дървени гонгове кънтяха из цялата къща, изпълнена с тежкия мирис от запалените благовонни пръчици. В коридора съдията Ди забеляза маса, отрупана с подаръците от юбилея на генерала, всички опаковани в червена хартия, с прибавени поздравителни картички. Домоуправителят забеляза смаяния поглед на съдията и побърза да се извини. Тези придобили изведнъж толкова зловещо значение дарове трябвало отдавна да изчезнат оттук, но цялата прислуга била заета с приготовленията за погребението. Младият Дън се втурна в стаята в бяла ленена траурна роба и започна да се извинява за бъркотията в дома.