Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 68

— Днес или утре случаят ще бъда разгледан в съда — прекъсна го съдията. — Дошъл съм неофициално, остават още две-три неща за доизясняване. Трябва отново да посетя библиотеката на покойния ви баща. Моля не си правете труда да ни придружавате.

В тъмния коридор към библиотеката стояха двама стражници. Според доклада им никой не беше идвал насам. Съдията Ди разчупи печата и отвори вратата. В следващия миг отскочи назад, прикрил лице с дългия си ръкав. Отвътре го лъхна отвратителна смрад.

— Нещо се разлага там — каза той. — Тао Ган, иди в приемната и поискай от монасите няколко пръчици!

Тао Ган забърза към централната част на дома и се върна с по три димящи пръчици във всяка ръка. Тежкото благовоние изпълни коридора. Съдията ги взе и повторно прекрачи прага на библиотеката сред облак от синкав дим. Сержантът и Тао Ган изчакаха отвън. След малко съдията се появи. Носеше тънка разцепена пръчка, с каквито се закачват свитъците по стените. На върха й висеше полуразложеното тяло на една мишка. Съдията подаде пръчката на Тао Ган и се разпореди:

— Стражниците да запечатат трупа на животното в една кутия!

Съдията Ди остана пред отворената врата. Бе втъкнал благовонията в поставката за четки на писалището. През вратата излизаше дим на валма. Докато чакаха да се разнесе вонята, сержант Хун се обади усмихнат:

— Това дребно животинче ме уплаши, господарю!

Лицето на съдията Ди остана безучастно:

— Няма да ти е до смях, Хун, когато влезеш вътре. Всичко е пропито от духа на насилствената смърт!

Тао Ган се върна и тримата влязоха в библиотеката. Съдията Ди посочи една картонена кутийка, паднала на пода.

— Оня ден я оставих на писалището до блокчето туш — отбеляза той. — Това е кутийката със захаросани сливи, която намерихме в ръкава на генерала. Мишката явно ги е подушила. Ето, отпечатъците от лапичките й ясно се виждат върху праха по писалището.

Съдията се наведе, вдигна внимателно кутийката с два пръста и отново я постави на писалището. Ъгълчето на капака беше прегризано. Съдията я отвори. Една слива липсваше.

— Това е било резервното оръжие на убиеца — заключи съдията Ди. — Сливите са отровни! — той се обърна към Тао Ган и му нареди: — Огледай по пода за нахапаната слива, но не я докосвай!

Тао Ган коленичи. Намери наполовина изядения плод под една от полиците с книги. Съдията Ди извади от шева на робата си зъбочистка и забоде с нея сливата. Прибра я обратно в кутията и я захлупи.

— Увийте тази кутийка в намаслена хартия — каза той на сержант Хун. — В съдилището ще я проучим по-подробно — съдията се огледа и поклати глава: — Да си вървим!

Тао Ган да запечата пак вратата и двамата стражници да останат на пост отвън.

Тримата закрачиха мълчаливо. Щом влезе в кабинета си, съдията извика на чиновниците да му донесат горещ чай. Седна зад бюрото си. Тао Ган и сержантът се разположиха както винаги на столчетата. Без да продумат, изпиха по чаша чай. Едва тогава съдията заговори: