Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 69

— Хун, прати да повикат регистратора на смъртните случаи! — сержантът излезе, а съдията се обърна към Тао Ган: — Това убийство се заплита все повече. Още не сме разбрали как убиецът е нанесъл удара си, и се оказва, че е имал и резервно оръжие. Установяваме, че обвиняваният за убийството У си има някаква загадъчна любима, за да излезе наяве, че и тъжителят Дън си има тайна любовница!

— Да не би да става дума за една и съща жена, господарю? — предпазливо се обади Тао Ган. — Ако У и Дън са съперници в любовта, обвинението на Дън се явява в съвсем различна светлина!

Съдията Ди го погледна със задоволство:

— Много интересно предположение!

Тао Ган помълча, после отново поде:

— Не ми е ясно как убиецът е накарал генерал Дън да приеме кутийката с отровните сливи. Бил е длъжен да му я даде лично. Нали видяхме купчината подаръци за юбилея на масата в коридора? Убиецът не би я оставил там, ако е искал да е сигурен, че генералът ще вземе точно този подарък. Съвсем спокойно и кандидатът Дън или някой друг от семейството е можел да отвори кутията. И още нещо — отбеляза помощникът, — защо убиецът не я е извадил от ръкава на генерала, след като го е убил? Защо е оставил такова доказателство на местопрестъплението? — Тао Ган объркано поклати глава. След малко продължи:

— Рядко сме имали толкова тежки случаи наведнъж. Освен това убийство остава скритото в картината на стената послание, а през това време тайнственият посетител в дома на Шиен Моу се разхожда на свобода и кой знае какво още готви. Нищо ново ли не се е разбрало за него?

— Нищо — уморено се усмихна съдията. — Снощи Цяо Тай докладва за разпитите на бившите охранители на Шиен и на съветниците му. Никой не знае нищо повече. Непознатият идвал само късно нощем, увит от глава до пети в дълго наметало. Никой не е говорил с него. Лицето му било винаги превързано с кърпа, а очите и челото му оставали в сянката на качулката. Дори ръцете си не показвал, криел ги в ръкавите.

В стаята настана мълчание. Двамата изпиха по още една чаша чай. Един чиновник доложи, че регистраторът е пристигнал. Съдията Ди изгледа изпитателно възрастния аптекар и каза:

— Онзи ден, като правихте аутопсията на генерала, заявихте, че почти не съществува отрова, поемана през устата, която да не може да се установи. В тази кутийка има захаросани сливи. Една мишка е гризала от тях и е умряла на място. Искам да знам каква е отровата. Ако се налага, можете да изследвате и умрялата мишка.

Съдията подаде картонената кутийка на регистратора. Старият човек развърза вързопчето, което носеше, и извади кожен калъф. В него бяха подредени ножчета с къси остриета и несъразмерно дълги дръжки. Той избра едно, тънко и остро като бръснач. След това извади от ръкава си квадратно листче бяла хартия и го сложи в ъгъла на писалището. Подхвана с щипци нагризаната слива и я постави на листчето. С изумителна сръчност отряза от плода овално парче, тънко като копринена хартия.

Съдията и двамата му помощници следяха всеки негов жест. Регистраторът заглади прозирното парченце върху листчето с върха на ножа и се взря в него. После вдигна очи и поиска чаша преварена вода, неупотребявана четчица за писане и свещ. Един писар донесе всичко, а регистраторът топна четчицата във водата и навлажни с нея резенчето. После извади друго бяло листче, този път от гланцирана хартия, покри с него парченцето слива и го притисна силно с длан. Запали свещта, вдигна гланцираното листче и го показа на съдията. На него се виждаше мокрият отпечатък от сливата. Регистраторът го подържа малко над пламъка на свещта, докато изсъхна. Отиде с листчето до прозореца и известно време го разглежда милиметър по милиметър, като плавно и внимателно прокарваше показалец по него. Тао Ган стана от столчето си и занаднича през рамото му. Възрастният човек се обърна и подаде листчето на съдията с думите: