Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 66

Съдията Ди се надигна, Ю Ки настоя непременно да остане още малко и се впусна в нова безкрайна тирада. Накрая съдията с голяма мъка все пак успя да се сбогува. Сержант Хун го чакаше в къщичката на пазача и двамата потеглиха за съдилището.

Когато седна на писалището си, съдията въздъхна дълбоко:

— Ама че ме умори този Ю Ки!

— Открихте ли нещо ново, господарю? — нетърпеливо попита сержантът.

— Не — отговори съдията, — но Ю Ки спомена една-две подробности, които може и да се окажат важни. Не успях да взема нещо написано от губернатора, за да го сравним със завещанието, което Тао Ган откри в свитъка. Ю Ки заяви, че баща му наредил след неговата смърт да се унищожи всичко написано от него. Помислих си, че приятелите на губернатора от Ланфан може да са запазили някое писмо или друг писмен документ, но Ю Ки е категоричен, че баща му нямал нито един приятел в този град. А на теб какво впечатление ти направи къщата?

— Докато ви чаках във вратарската къщичка — отвърна сержант Хун, — си поприказвах надълго и нашироко с двамата пазачи. Според тях господарят им бил не съвсем наред с главата. И той бил чудак като баща си, но нямал неговия блестящ ум. Ю Ки е всичко друго, само не и атлет, а бил страшно запален по бокс, борба и фехтовка. Така си подбирал и прислужниците, по силата и ловкостта, и страшно обичал да ги гледа, докато тренират. Превърнал бил втория двор в нещо като арена, организирал турнири и зяпал с часове, като бурно насърчавал съперниците и щедро награждавал победителите.

Съдията Ди кимна:

— Слабосилните хора често изпитват страхопочитание към физическата сила.

— Разказаха ми — продължи сержантът, — че Ю Ки подмамил с пари най-добрия майстор на меча от дома на Шиен Моу. Всъщност той се страхува, очаква всеки ден варварите да нахълтат и да плячкосат града. Затова и си взема такива прислужници. Даже бил наел двама уйгурски воини да ги обучават на варварски хватки!

— Научи ли нещо ново от пазачите за отношението на стария губернатор към Ю Ки? — поинтересува се съдията.

— Ю Ки явно е треперел пред баща си — отговори сержант Хун. — И това е продължило дори подир смъртта на стария губернатор. Веднага след погребението Ю Ки изпъдил до един старите служители, за да не му напомнят колко го е било страх. Той изпълнил дословно нареждането на баща си и наистина нищо не е пипал в имението, дори не е стъпвал там. Побеснявал, когато някой заговори за него.

Съдията Ди поглаждаше брадата си.

— Тия дни ще отида да видя тази къща и прочутия лабиринт — изрече той умислено. — Научи къде живее госпожа Ю със сина си, и ги покани да дойдат. Може тя да е запазила нещо, написано собственоръчно от губернатора. Освен това от нея ще разбера дали наистина старият губернатор не е имал никакви приятели в Ланфан, както ме уверява Ю Ки. Междувременно във връзка с убийството на съдията Пън все още храня някаква надежда, че нещо косвено ще ми подскаже кой е бил тайнственият посетител в къщата на Шиен Моу. Наредих на Цяо Тай да разпита всички бивши охранители на Шиен, а на началника Фън — да разбере какво знае затвореният при нас втори съветник на Шиен. Чудя се дали да не изпратя Ма Жун да проучи свърталищата на местната измет. Ако убиецът на съдията Пън е онзи тайнствен посетител, той трябва да е имал и съучастници.