Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 64

— Доколкото разбирам — натъртено го прекъсна съдията, — притежавате красив извънградски имот, недалеч от Източната врата.

— О, да! Там земята наистина е добра!

И внезапно млъкна, сякаш вдъхновението го бе напуснало.

— Бих искал — поде отново съдията — да видя някой ден прочутия лабиринт в имението.

— Каква чест, ваше превъзходителство! Каква небивала чест би било това за моята недостойна особа! За жалост имението е в много лошо състояние. Иска ми се да срина къщата и да построя на нейно място нова, но достопочтеният ми баща извънредно държеше на нея и даде изрични указания нищо да не се пипа. Вярно е, че съм само един глупак, ваше превъзходителство, но искам да се придържам към завета на баща си. С това се и изчерпва скромната ми амбиция. След баща ми в имението остана една възрастна двойка да го наглежда. Двамата са много предани и открай време работят у нас, но вече не са в състояние да се грижат за имота. Но нали знаете, по неписано правило такива служители не се закачат. Това е причината, ваше превъзходителство, поради която не съм и стъпвал там, за да не решат старците…

— Много ме интересува лабиринтът — търпеливо продължи съдията. — Доколкото знам, е извънредно изкусно построен. Влизали ли сте в него?

— Не… тоест… не, не съм влизал, не посмях. Откровено казано, ваше превъзходителство, баща ми не обичаше да говори за това място. Единствен той знаеше тайната му и…

— Предполагам — небрежно подметна съдията, — че и вдовицата на покойния губернатор знае тайната?

— О, скръб! — провикна се Ю Ки. — Негово превъзходителство несъмнено знае, че клетата ми майка почина още когато бях дете. Злочеста съдба! При това толкова дълго се мъчи.

— Всъщност аз имах предвид — каза съдията — втората съпруга на губернатора, вашата мащеха.

Ю Ки скочи от стола с необикновена пъргавина. Закрачи напред-назад пред съдията и отново се завайка:

— Такава беда! Жалко, много жалко, че се налага да говорим за това! Негово превъзходителство си дава сметка, каква мъка е за един предан син да бъде принуден да признае, че достопочтеният му баща е правил и грешки. Съвсем човешка грешка, бих добавил, при това подтикван единствено от най-възвишени и благородни подбуди. Уви, ваше превъзходителство, баща ми стана жертва на една хитра и порочна жена. Тя успя да събуди жалостта му и той се ожени за нея. Ах, тези жени! А тя, вместо да му бъде благодарна, му измени с някакъв млад безчестник, само небесата знаят кой е. Прелюбодейка, ваше превъзходителство, мерзка, отвратителна престъпница! Баща ми знаеше, но понасяше болката си безмълвно. Дори пред мен, пред своя син, не изрази скръбта си. Едва на смъртния си одър с последните си слова разкри на какво ужасно злодеяние е станал жертва! — съдията Ди понечи да се намеси, но Ю Ки не му позволи и продължи: