Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 62

— Такова нещо не съм ти заповядвал! — сухо уточни съдията.

Фън стрелна с гневен поглед дъщеря си. Черна Орхидея цялата пламна и побърза да продължи:

— В едно чекмедже намерих увити в пакетче стихове и писма от младия господар Дън. Написани са така, че много не им разбирам, но схванах оттук-оттам нещо и ми се сториха по-особени. Затова ги донесох да ги покажа на негово превъзходителство.

При тези думи тя извади с тъничката си китка от ръкава вързопче листа и го подаде на съдията с почтителен поклон. Съдията Ди погледна развеселен кипящия от възмущение Фън и набързо прегледа съдържанието на вързопчето. Сложи листата на писалището и каза:

— Стиховете са за забранена любов и са написани с такава разюзданост, че е станало по-добре, дето не си ги разбрала. И писмата са такива. Всичките завършват с „Ваш предан роб Дън“. Очевидно младият Дън ги е писал, за да уталожи страстта си, защото, както виждам, не са били изпратени.

— Ясно е поне, че не са били писани за оная кокона жена му! — отбеляза Черна Орхидея.

Баща й я перна през ухото и викна:

— Не се обаждай, като не те питат, нахалнице! — и додаде извинително към съдията: — Това е, защото добрата ми жена я няма вече, за да я държи изкъсо, господарю!

Съдията Ди се усмихна:

— Когато приключим с това убийство, началник, ще потърся подходящ жених за дъщеря ти. Твърдата съпружеска ръка и грижите по домакинството оправят и най-вироглавите девойки.

Фън почтително благодари на съдията. Черна Орхидея беснееше вътрешно, но не посмя да отвори уста. Съдията потупа вързопчето с показалец и каза:

— Ще наредя незабавно да препишат всичко това. Следобед го върни на мястото му. Добре се справяш, моето момиче! Продължавай да си отваряш ушите и очите на четири, но не бърникай из затворени чекмеджета и шкафове. Утре ще ми докладваш пак.

Фън и дъщеря му си тръгнаха, а съдията изпрати да повикат Тао Ган.

— Това са писма и стихове. Препиши ги внимателно и се постарай да извлечеш от запъхтените излияния някакво указание, коя е дамата, към която са отправени.

Тао Ган прехвърли набързо стихотворенията. Очите му се отвориха широко.

Глава 13

Ю Ки посреща знатен гост; съдията Ди решава отново да огледа кабинета на генерала.

Малкият кортеж се състоеше само от сержант Хун и четирима стражници. Докато носачите преминаваха мраморния мост, съдията надникна през прозорчето и като познавач се възхити на девететажната пагода, издигаща се на хоризонта сред езерото с лотосите. Продължиха на запад край реката. Къщата на Ю Ки се намираше в средата на обширен пуст терен и беше оградена с дебела стена. Тази предпазна мярка, реши съдията, навярно е заради близостта на речната врата. Хората се опасяват от набези на варварите.

Старшият почука и в същия миг двойната порта се разтвори широко. Двама пазачи направиха дълбок поклон пред носилката. Когато съдията слезе в централния двор, към него по стълбите заситни невисок възпълен мъж. Лицето му бе кръгло като луна, с тънки мустаци, очичките му пъргаво се местеха под редките вежди, ръцете шаваха неспокойно, речта му бе припряна. С нисък поклон мъжът каза: