Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 63

— Недостойната особа, която има честта да се представи на негово превъзходителство, е земевладелецът Ю Ки. Това посещение е височайша чест за жалкия ми коптор. Моля благоволете да влезете!

Ю Ки поведе съдията по стълбите и през високата врата на приемната. Предложи на госта почетното място на голяма, наподобяваща олтар маса, разположена до стената в дъното. Един поглед бе достатъчен на съдията, за да оцени богатата обстановка. Предположи, че масивните старинни столове и маси, както и изящните рисунки по стените са принадлежали на стария губернатор. Докато един прислужник наливаше чай в извънредно тънки порцеланови чашки, съдията заговори:

— Посещението ми не е официално, просто ми стана навик, назначат ли ме за окръжен съдия на ново място, да се запозная със знатните граждани. В настоящия случай удоволствието ми е още по-голямо, защото изгарях от нетърпение да се срещна със сина на един голям държавник, покойния губернатор Ю Шушиен.

Ю Ки скочи от стола и бързо се поклони три пъти на съдията. После седна и подхвана дълъг монолог:

— Безкрайна е благодарността ми за любезните слова на негово превъзходителство! Вярно е, че покойният ми баща беше забележителен човек, бих казал, изключителен! За дълбоко съжаление сега разговаряте само с недостойния син на този велик мъж! Но какво да се прави, единствено небесата даряват с дарби смъртните. То се знае, усърдното учение може да развие и да усъвършенства човешките заложби. Но случи ли се, ваше превъзходителство, да липсва и кълн на заложба, както е с мен, работата от зори до мрак не носи полза. Единственото ми достойнство, ако изобщо мога да си припиша някакво, е, че съзнавам ограничеността си. Аз съм само един бездарник, ваше превъзходителство, затова и никога не дръзнах да помисля, нежели да мечтая, за висш сан. Прекарвам дните си в мир, като наглеждам имотите и земите си в Ланфан.

Ю Ки се разля в захаросана усмивка, потривайки длани. Съдията Ди се опита да каже нещо, но домакинът продължи:

— Срамувам се да разговарям с един начетен мъж като негово превъзходителство. Бездънната ми глупост ме терзае още повече сега, когато един толкова прославен магистрат ми е оказал незаслужената чест да пристъпи моя праг. Смирено моля негово превъзходителство да ми позволи да му поднеса горещите си поздравления за светкавичното справяне с онзи разбойник Шиен Моу. Блестящ подвиг! Всички предшественици на негово превъзходителство свеждаха глава пред това куче. Каква низост! Помня, че почитаемият ми баща често негодуваше срещу принизената нравственост на по-младите сановници. Разбира се, негово превъзходителство е изключение. Искам да кажа, че на всички е известна вашата…

За миг Ю Ки се поколеба и съдията Ди използва момента, за да го прекъсне:

— Покойният губернатор трябва да ви е оставил значително наследство.

— Така е, наистина! Затова е още по-жалко, че съм тъй глупав. Цялото ми време е погълнато от грижи около земята. А наемателите! Негово превъзходителство добре знае какви са наемателите! Почтени хора, разбира се, най-почтените, смея да заявя, но непрекъснато закъсняват с наема. И после, местните прислужници! Каква разлика между тукашните хора и столичаните! Винаги съм твърдял, че…