Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 61

— Ако питаш мен — каза той, — трябва да се почне със северния квартал. Не ми се вярва домовете в южния, както го описа, да се занимават с отвличане на момичета. Такива заведения гледат да си нямат разправии с властите и купуват момичетата, както си му е редът.

Ма Жун положи тежката си десница върху рамото на началника:

— Щом съдията разплете работата около убийството на генерал Дън, ще го помоля да натовари с издирването на дъщеря ти нас двамата с Тао Ган. Ако някой може да я намери, то е само ей тоя стар лисугер и мой побратим. Особено ако и аз съм насреща, когато трябва да се действа по-грубичко.

Фън благодари на Ма Жун с просълзени очи. В караулното влезе Черна Орхидея, облечена скромно като домашна прислужничка.

— Харесва ли ти да работиш с нас, моето момиче? — провикна се Ма Жун.

Черна Орхидея не му обърна никакво внимание, поклони се ниско на баща си и каза:

— Татко, искам да докладвам на негово превъзходителство. Ще ме отведете ли при него?

Фън стана и се извини. Сержант Хун излезе да предаде на Ю Ки известието за посещението на съдията Ди, а началникът прекоси вътрешния двор, следван от дъщеря си. Двамата завариха съдията в кабинета му, потънал в мисли. Когато вдигна лице и видя Фън и дъщеря му, лицето му се проясни. Отговори на поклоните им с дружелюбно кимане и нетърпеливо ги подкани:

— Не бързай, детето ми, разкажи ми спокойно за всичко, което си научила в дома на Дън!

— Ваше превъзходителство — започна Черна Орхидея, — старият генерал ужасно се е страхувал за живота си. Прислужниците разправят, че от всяка гозба давали първо на едно куче, за да се уверят, че не е отровна. И предният, и страничният вход стояли денонощно заключени и това създавало големи неудобства на прислугата, защото трябвало да се отключва и да се заключва при всеки посетител, всеки доставчик. Слугите не обичат този дом, защото генералът насочвал поред подозренията си към всеки един и младият господар ги подлагал на строги разпити. Никой не се задържал повече от няколко месеца.

— Опиши ми членовете на семейството — нареди съдията.

— Първата съпруга на генерала починала преди няколко години и сега домакинството ръководи втората. Тя вечно се страхува, че останалите не се отнасят към нея с нужното почитание, и не е никак лесна. Третата е една неука мързелива дебелана, но поне не се прави на важна. Четвъртата е съвсем млада, нея генералът взел оттук, от Ланфан. Доколкото знам, мъжете си падат по такива жени. Но докато се преобличаше тази сутрин, зърнах на лявата й гръд много грозна голяма бенка. По цял ден е пред огледалото, когато не мрънка за пари на втората. Младият господар Дън и жена му живеят в отделна къща. Нямат деца. Тя не е особено хубава и е малко по-възрастна от него. Разправят, че била с добро образование и много начетена. От време на време младият господар отварял приказка да си вземе втора съпруга, но тя не давала и дума да се издума. Той се увърта около прислужничките, но без особен успех. В тази къща няма уважение към господарите и слугините открито се подиграват с младия господар Дън. Тази сутрин, докато чистех неговата стая, прехвърлих една купчинка книжа.