Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 60

Роберт ван Хюлик

Тао Ган кимна и каза:

— Признавам, господарю, че и тази хипотеза е много примамлива. Но все още ми се струва, че моята е по-простичка.

— Едва ли ще е трудно — намеси се сержант Хун — да намерим образец от почерка на губернатора. За жалост надписът на картината е с архаизиран шрифт.

— И без това съм намислил да навестя Ю Ки — умислено каза съдията Ди. — Ще отида днес следобед и ще се опитам да взема образец от почерка и от подписа на баща му. Хун, иди да предизвестиш за посещението ми.

Тримата помощници станаха и излязоха. Докато пресичаха двора, сержант Хун каза:

— Ма Жун, сега ти трябва една голяма кана горещ горчив чай. Да поседнем в караулното. Не ми се иска да те оставям такъв — ни жив, ни умрял.

Ма Жун се съгласи. В караулното завариха началника Фън и сина му, потънали в сериозен разговор около масата. Щом тримата мъже се показаха на прага, младежът скочи и предложи столчето си. Всички се настаниха и сержантът нареди на дежурния стражник да им донесе горещ чай. Поприказваха за едно — друго, после началникът Фън каза:

— Ние със сина ми тъкмо обсъждахме къде да търсим голямата ми дъщеря.

Сержант Хун отпи малка глътка чай и каза бавно:

— Не искам да засягам болното ти място, Фън, но ми се струва, че не бива да се пренебрегва вероятността Бяла Орхидея тайно да си е имала любовник и да е избягала с него.

Фън категорично поклати глава:

— Тя не е като малката ми дъщеря, съвсем различна е. Черна Орхидея е вироглава и като си навие нещо на пръста, не го изпуска. Едвам ми стигаше до коляното, а вече знаеше какво иска. Родена е за момче. По-голямата, тъкмо обратното, е тиха и покорна, с благ и отстъпчив характер. Не, сигурен съм, че не е и помисляла за любовник, камо ли да тръгне с него!

— Щом е тъй — обади се Тао Ган, — опасявам се, че трябва да си готов за най-лошото. Да не би някой покварен тип да я е отвлякъл и да я е продал в бардак?

Фън тъжно поклати глава.

— Имаш право — въздъхна той. — И аз мисля, че трябва да проверим из бардаците. В нашия град те са в два квартала. Единият е в най-северозападната част, до градската стена. Там повечето момичета са докарани отвъд границата и кварталът процъфтяваше, докато търговският път още минаваше през Ланфан. Сега обаче западна и е станал свърталище за отрепките в града. В другия, южния, са само първокласни заведения. Там момичетата до една са китайки, някои са и с образование. Нещо като компаньонките и певачките в по-големите градове.

Тао Ган подръпна трите дълги косъма на лявата си буза.