Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 41

Библиотеката беше обширно осмоъгълно помещение. Четири високо разположени прозорчета, облепени с цветна хартия, процеждаха светлината. Над тях два малки отвора с решетки осигуряваха проветрението. Други отвори, освен тях и вратата нямаше. В средата на стаята върху огромно писалище от резбован абанос, обърнато към вратата, се бе захлупил слаб мъж, облечен в тъмнозелена домашна брокатена роба. Главата му бе опряна на сгърчената лява китка, дясната лежеше върху писалището и продължаваше да стиска червена лакирана четка за писане. На пода бе паднала черна копринена шапчица, старият генерал бе гологлав, с дълги сиви коси. На писалището бяха подредени обичайните пособия за писане. В единия ъгъл имаше синя порцеланова ваза с увехнали цветя. От двете страни на мъртвеца стърчеше по един бакърен свещник с изгорели докрай свещи. Съдията Ди огледа стените, закрити от рафтове с книги, и каза на Тао Ган:

— Може би има някакъв таен вход. Огледай стените, виж и прозорците с тези отвори над тях.

Докато Тао Ган събличаше връхната си роба, за да се покатери по полиците, съдията нареди на регистратора да огледа трупа. Регистраторът на смъртните случаи най-напред опипа раменете и ръцете. После направи опит да повдигне главата, но трупът вече се бе вкочанил. Наложи се да го избута назад, докато се подпря в креслото, за да може да огледа лицето. Угасналите, широко отворени очи на стареца се вторачиха в тавана. Лицето му бе изпито, цялото сбръчкано и изразяваше почуда. От мършавата му шия стърчеше миниатюрно острие със странна дръжка от обикновено дърво, със същите размери като острието. Съдията Ди скръсти ръце и огледа трупа. След малко нареди на регистратора:

— Извадете това!

Операцията се оказа твърде деликатна. Накрая регистраторът успя да хване дръжчицата с палец и показалец и острието излезе лесно. Бе проникнало на по-малко от сантиметър.

Регистраторът старателно уви късото оръжие в къс намаслена хартия и отбеляза:

— Кръвта е съсирена и тялото е вкочанясало. Смъртта вероятно е настъпила в късните часове на нощта.

Съдията кимна и започна да размишлява на глас:

— Генералът е заключил вратата, свалил си е официалните дрехи, окачил ги е там до вратата и е облякъл домашната си роба. После е седнал на писалището, приготвил е туш и е навлажнил четката. Убиецът е действал малко след това, защото генералът е успял да напише само два реда. Странно ми се вижда това, че почти мигновено, след като е видял убиеца си, острието се е забило в гърлото му. Не е имал време дори да остави четката.

— Има нещо още по-странно, господарю — обади се Тао Ган. — Не виждам откъде е могъл да влезе убиецът, а още по-малко виждам откъде е излязъл — съдията Ди вдигна вежди. — Не може да се влезе другояче в стаята, освен през тази врата. Огледах педя по педя стените, прозорците, отворите с решетките и вратата. Няма таен вход!

Подръпвайки мустак, съдията Ди се обърна към кандидата Дън:

— Възможно ли е убиецът да се е промъкнал миг преди или след като баща ви е влязъл тук?