Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 40

— Но как стана така, че цял полк се измъква от града, без никой да види, ефрейторе? — не мирясваше войникът.

— Редник! — гордо отвърна ефрейторът. — За нашата императорска армия невъзможни неща няма! Разказвал ли съм ти как форсирахме Жълтата река? Нямаше ни мост, ни лодки, но генералът бе решил на всяка цена да стигне до другия бряг. Две хиляди души от нашите юнаци скочихме във водата и се наредихме в две редици, хванати ръка за ръка. По средата се строиха други хиляда с вдигнати щитове над главите си и генералът мина с коня си по този железен мост!

Войничето си рече, че по-опашата лъжа не е чувало. Но като знаеше колко избухлив е ефрейторът, почтително възкликна „Какъв подвиг!“ и двамата излязоха с последните зрители от залата.

Официалният паланкин на съдията бе приготвен в централния двор, заобиколен от дванайсет стражници, а двама войници държаха конете на сержант Хун и Тао Ган за юздите. Съдията Ди излезе от кабинета си, все още в официалната роба. Сержант Хун му помогна да се качи в паланкина, след което двамата помощници възседнаха конете си. Кортежът излезе на улицата. В челото маршируваха двама стражници, стиснали дълги пръти, между които бе опънато платно с едър надпис: „Съдилище на Ланфан“. Пред тях тичаха други двама, удряха бронзови гонгове и крещяха: „Сторете път! Сторете път! Негово превъзходителство окръжният съдия минава!“ Зяпачите почтително се дърпаха встрани. Щом се покажеше паланкинът на съдията Ди, гръмваха радостни възгласи: „Дълъг живот за нашия магистрат!“ Сержант Хун, който яздеше плътно до паланкина, се наведе през прозорчето и каза сияещ:

— Каква разлика от преди три дни, господарю!

Съдията Ди се усмихна уморено.

Домът на Дън се оказа внушителна постройка. Младият Дън ги очакваше в предния двор. Когато съдията Ди слезе от паланкина, към него почтително пристъпи възрастен човек с рядка бяла брада. Представи се като регистратор на смъртните случаи. Иначе бил аптекар, добре познат на всички в града и околността. Съдията Ди заяви, че иска веднага да огледа местопрестъплението. Разпореди се междувременно началникът Фън и шестима стражници да пригодят приемната на дома за извънредно съдебно заседание и да подготвят необходимото за извършване на аутопсия.

Кандидатът Дън поведе съдията и помощниците му по един дълъг лъкатушен коридор към задния двор, където зърнаха прелестна градинка с изкуствени скали и езерце със златни рибки. Високите врати на приемната бяха отворени широко, вътре прислужниците струпваха мебелите в единия ъгъл. Кандидатът Дън отвори малка врата вляво и ги поведе по друг, тъмен коридор към съвсем малък двор, ограден с висок зид. В стената отсреща се виждаше тясна масивна врата. Едната и дъска беше изкъртена. Младият Дън отвори вратата и направи път на съдията да влезе. Душният въздух бе пропит с миризма на свещи. Съдията Ди прекрачи прага и се огледа.