Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 43

Той взе четчицата, с която бе писал убитият. Беше много елегантна, с дълъг връх от вълчи косми. Дръжката й бе лакирана в червено, с резба, сред която се четеше: „Отплата в здрача на живота“, а отстрани съвсем ситни изящни йероглифи допълваха надписа: „Дълбок поклон в мига, когато приключват шестте цикъла. Обиталището на покоя.“ Значи четката бе подарък за юбилея от друг приятел.

Съдията я остави и вдигна листа, на който покойникът бе изписал с уверена ръка само два реда:

Предговор. Историческите хроники водят началото си от далечното минало. Множество бележити мъже са успели да съхранят за потомството събитията, белязали предходните династии.

Изречението е завършено, даде си сметка съдията. Значи генералът не е бил прекъснат, докато е пишел. Сигурно е обмислял следващото изречение, когато убиецът го е поразил. Той отново взе червената лакирана четка и с възхищение разгледа сложно преплетените облаци и дракони, изрязани на дръжката. Учуди го тишината. Библиотеката бе напълно откъсната от околния свят, никакъв звук не проникваше през стените. Изведнъж го обзе смъртен страх. Седеше в креслото на покойник в позата, която и генералът бе заемал в мига на смъртта си. Сепнато вдигна очи. Целият изтръпна, когато забеляза, че единият от двата свитъка до вратата виси накриво. Усети как леден студ сграбчва сърцето му. Да не би точно там отзад да имаше таен вход, през който бе минал убиецът, за да прониже гърлото на генерала? Завладя го мисълта, че в такъв случай той самият сега е в ръцете на убиеца. Вторачи нетрепващ поглед в свитъка, очаквайки всеки миг той да се отмести и зад него да се очертае злокобна сянка.

С усилие успя да се овладее. Съобрази, че е изключено помощникът му да не е проверил точно най-подходящото за тясна врата място. По всяка вероятност самият Тао Ган бе оставил наклонен свитъка, след като е огледал стената зад него. Съдията Ди изтри студената пот, избила по челото му. Задушаващият ужас бе отминал, но все още не можеше напълно да се отърси от тревожното усещане, че убиецът е някъде наблизо. Той навлажни четката в съдчето с вода и се сведе над писалището, за да пробва как пише. Десният свещник му пречеше. Съдията посегна да го премести и в този миг застина.

Облегна се назад в креслото и замислено се взря в свещника. Изглежда, след като бе написал първите два реда, убитият бе прекъснал, за да придърпа същия този свещник. Не е било, за да му свети по-добре, защото тогава щеше да приближи левия. Несъмнено нещо е привлякло погледа му и той е поискал да го види отблизо на по-светло. В този миг убиецът го е пронизал. Съдията Ди се намръщи. Остави четката за писане и вдигна свещника. Разгледа го най-внимателно, но не можа да открие нищо необичайно и го сложи отново на мястото му. Поклати подозрително глава, стана отведнъж и излезе от библиотеката. На минаване покрай двамата стражници, оставени да пазят в коридора, им нареди да наблюдават през цялото време и да не пускат никого в библиотеката, преди вратата да се поправи и запечата.