Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 39

Останал без дъх, младежът коленичи пред подиума и съдията Ди разпозна кандидата за литературните изпити Дън, младежа, с когото бе пил чай преди два дни.

— Ваше превъзходителство — извика Дън. — У подло уби баща ми!

Глава 8

Един стар генерал загива в библиотеката си; съдията Ди оглежда местопрестъплението.

Съдията Ди се отпусна назад, после бавно скръсти ръце в широките си ръкави и каза:

— Разкажете кога и как е установено убийството!

— Снощи — започна кандидатът Дън — отпразнувахме шейсетия рожден ден на моя многоуважаван баща. Цялото семейство се събра на празнична трапеза в голямата зала на дома, всички бяхме весели и щастливи. Към полунощ баща ми стана от масата и се оттегли, като заяви, че иска точно в този празничен ден да напише предговора към своята история на пограничните войни. Лично го придружих до вратата на библиотеката. Там коленичих и му пожелах лека нощ. Баща ми затвори вратата и аз съвсем ясно чух, че пусна отвътре резето. За жалост повече не го видях жив. Днес сутринта домоуправителят почукал на вратата на библиотеката, за да съобщи на баща ми, че закуската е готова. Отвътре никой не се обаждал и той дойде да ме повика. Изплашихме се да не би на баща ми да му е прилошало през нощта и разбихме с брадва вратата. Баща ми се бе захлупил на писалището. Помислих, че е заспал, и го докоснах леко по рамото. Тогава разбрах, че е убит. От гърлото му стърчеше дръжката на малко ножче. Незабавно дотичах в съдилището да доложа, че У е убил коварно беззащитния ми баща. Умолявам негово превъзходителство да въздаде правосъдие за това ужасно престъпление!

Кандидатът Дън избухна в ридания и удари няколко пъти чело о пода. В продължение на минута съдията Ди остана безмълвен, свъсил гъстите си вежди. После заговори:

— Съвземете се, кандидат Дън! Съдът започва веднага разследване. Щом помощниците ми се приготвят, ще дойда на местопрестъплението. Успокойте се, правдата ще възтържествува!

Съдията удари с чукчето и обяви заседанието за закрито. Голямата завеса се затвори след излизането му. Стражниците едва успяха да опразнят заседателната зала. Зрителите оживено обсъждаха вълнуващите събития. Всички възхваляваха новия съдия и се възхищаваха колко прозорливо бе изобличил тримата монаси измамници.

Ефрейтор Лин бе проследил заседанието от край до край заедно с двама млади редници. Докато затягаше колана си на излизане, той отбеляза:

— Голяма работа е този съдия, но, разбира се, не може да се мери по осанка с нашите командири Ма Жун и Цяо Тай. За това трябва дълго да си служил в армията.

Единият от войниците, момък с будни очи, се обади:

— Съдията обяви, че военното положение се вдига. Значи войската си е заминала тази нощ. Чудна работа, аз освен нашите не видях ни един войник в Ланфан!

Ефрейторът го изгледа снизходително и отговори строго:

— Обикновените редници няма какво да си пъхат носа във висшата стратегия. Но понеже ти сече пипето, ще ти разкрия нещо. Ланфан беше само една спирка за армейския полк, който е на инспекционна обиколка по цялата граница. Това е важна военна тайна. Само да си гъкнал, и ще ти хвръкне главата!