Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 38

След тези думи монахът удари три пъти чело о пода. Съдията Ди бавно поглади бакенбардите си, после попита непринудено:

— Щом въпросната статуя е единствената скъпоценност, притежание на вашия храм, предполагам, че сте се грижили всеотдайно за нея?

— Така е, ваше превъзходителство — побърза да отговори монахът, — аз всяка сутрин избърсвах праха от нея с копринена метличка, докато казвах молитвите си.

— Сигурен съм — продължи съдията, — че и двамата ви побратими са били също тъй усърдни в благочестието си пред богинята…

— Нищият смъртен пред вас — обади се монахът вдясно — години наред заран и вечер палеше благовония пред милосърдната повелителка, потънал в смирено съзерцание на чертите й, да се свети името й!

— Невежият монах, коленичил пред вас — додаде третият, — всеки ден прекарваше часове, потънал в унес и вглъбение пред милосърдната ни повелителка, амин!

Съдията кимна с усмивка. Обърна се към старшия писар и с рязък тон нареди:

— Дайте на всеки тъжител въглен и бял лист!

Връчиха на слисаните монаси по един въглен и лист хартия и съдията продължи:

— Коленичилият отляво монах да дойде в този край на подиума, десният — в онзи, а Стожер на Вярата да се обърне с лице към залата!

Монасите заситниха, накъдето им бяха наредили.

— На колене! — заповяда им съдията Ди. — Всеки от вас да нарисува златната статуя!

Тълпата зажужа в почуда.

— Тишина! — изрева началникът на стражата. Тримата монаси сведоха глава над листовете. От време на време се почесваха по бръснатите черепи, от които се лееше пот. Накрая съдията Ди нареди на началника Фън:

— Донеси ми рисунките!

Съдията хвърли един поглед на трите скици и презрително ги избута към края на масата. Те полетяха към пода и докато се преобръщаха във въздуха, всички видяха, че рисунките изобщо не си приличат. Единият бе нарисувал богинята с четири ръце и три лица, вторият — с осем ръце, а третият се бе опитал да я изобрази с две ръце, държащи малко дете.

— Тези измамници — викна съдията Ди с гръмотевичен глас — се опитаха да се подиграят с правосъдието! Ударете им по десет тояги!

Стражниците проснаха тримата монаси ничком на пода и смъкнаха наметалата им. Бамбуковите тояги засвистяха във въздуха. Монасите изкрещяваха всеки път, когато сопите се стоварваха върху гърбовете им, но стражниците продължиха безучастно да отброяват ударите. Накрая тримата не можеха да се държат на крака. Няколко милосърдни зрители ги вдигнаха на ръце и ги изнесоха от залата.

Отново прозвуча тържественият глас на съдията:

— Тъкмо преди тези трима измамници да изкажат жалбата си, се канех да предупредя, че всяко лъжливо оплакване срещу Шиен Моу ще бъде сурово наказано. Нека участта на монасите служи за предупреждение! Накрая обявявам от тази сутрин военното положение в окръга за отменено.

Съдията Ди се обърна към сержант Хун и му прошепна нещо. Сержантът веднага тръгна към изхода. След малко се появи отново и поклати глава.

— Наредете на тъмничаря — тихо каза съдията — да ми съобщи, щом Шиен Моу дойде на себе си, дори да е среднощ!

После вдигна чукчето си. Миг преди да удари с него по масата, забеляза някакво раздвижване при входа на съдебната зала. Някакъв младеж правеше отчаяни усилия да си пробие път през тълпата. Съдията изпрати двама стражници да преведат новодошлия.