Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 37

Изведоха Лю Уанфън. Четирима стражници отнесоха отпуснатото тяло на Шиен Моу обратно в килията.

— Тъмничарят да докладва, когато затворникът се свести! — нареди съдията Ди на началника.

Този припадък идваше съвсем не навреме. Трябваше час по-скоро да се разбере кой е тайнственият съветник на Шиен. С всяка изминала минута се увеличаваха възможностите той да се измъкне от ръцете на правосъдието. Съдията се разкайваше, че не разпита Шиен веднага след като го арестува, но кой би могъл да знае за съществуването на загадъчния съучастник? Съдията Ди въздъхна и изпъна рамене. Удари с чукчето по масата и изрече с отчетлив глас:

— В продължение на осем години престъпникът Шиен Моу незаконно е обсебвал правомощията на императорското правителство. Аз, новият магистрат, обявявам възстановяването на реда в Ланфан. Отсега нататък невинните ще бъдат защитавани от правосъдието, а престъпниците — безмилостно преследвани и наказвани според изискванията на закона. Престъпникът Шиен Моу е обвинен в противодържавни деяния и ще понесе справедливо наказание. Зная, че освен това той е измамил и ограбил много от вас. Който има тъжба срещу Шиен Моу, да я заяви пред съда. Всеки отделен случай ще бъде проучен подробно и жертвите на този хищен звяр ще получат обезщетение в рамките на правомощията на съда. Мой дълг е да ви предупредя, че разглеждането на жалбите ще отнеме време, но бъдете уверени — и най-малката злочестина ще бъде справедливо овъзмездена по реда си.

Тълпата нададе възторжени викове. Мина време, докато стражниците успеят да възстановят реда в съдебната зала. В един ъгъл трима будистки монаси оставаха безучастни сред всеобщата радост и само си шушукаха нещо. Когато бурният възторг на хората се поуталожи, те си запробиваха път сред тълпата, крещейки, че са жертви на ужасна неправда. Докато се приближаваха, съдията Ди бе стъписан от доста съмнителната им външност. Лицата и на тримата бяха грубиянски и похотливи, очите им непрекъснато шареха насам-натам. Монасите коленичиха пред подиума и съдията Ди нареди:

— Най-възрастният да си каже името и да предяви оплакването!

— Невежият монах пред негово превъзходителство — заговори средният — се нарича Стожер на Вярата. Обитавам с тези двама братя един малък храм в южния квартал на града. Дните си прекарваме в благочестиви молитви и самовглъбение. Единствената ценност в бедния ни храм бе златната статуя на милосърдната повелителка Куан Ин, да се свети името й! Преди две луни Шиен Моу дойде в храма и отмъкна свещената статуя. В отвъдния свят злодеят ще се пържи в мас заради ужасното си светотатство, но междувременно смирено молим негово превъзходителство да ни бъде възстановена свещената реликва, а ако този нечестивец вече я е претопил, да бъдем възмездени съответно със злато или сребро!