Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 36

При тези думи Тао Ган се усмихна гордо. Не му се случваше често да чува такива думи за себе си.

— Господарят — продължи Лю — нареди двайсет души още същата нощ да влязат в съдилището, да заловят съдията, а останалите да напердашат. И когато Лин с още петима се върна, изгубил ума и дума, и съобщи, че, без да се усетим, цял полк редовна войска тихомълком е окупирал града, господарят ми спеше и никой не посмя да наруши покоя му. Вчера рано сутринта лично заведох Лин в спалнята на господаря. Той нареди веднага на главния вход да се вдигне малко черно знаме и се втурна към приемната. Докато обсъждахме какви мерки да предприемем, негово превъзходителство се появи с офицерите и ни арестува.

— Какво означава черното знаме? — запита съдията.

— Доколкото разбрахме, това беше сигнал за непознатия да дойде. И друг път е ставало: вдигнем ли знамето, той идва още същата вечер.

Съдията Ди направи знак на началника и стражниците изведоха Лю Уанфън от залата. После написа второ нареждане за тъмничаря и го подаде на началника. След малко в залата бе въведен Шиен Моу.

При вида на човека, властвал с желязна ръка в окръга през последните осем години, тълпата зашумя. Шиен беше мъж с наистина внушителна осанка — почти два метра висок, с широки плещи и дебел врат, от който се излъчваше сила. Наместо да коленичи, той стрелна надменно с очи съдията, после извърна глава и с презрителна усмивка огледа зяпналата в него тълпа.

— На колене пред съдията, нагло куче! — изкрещя началникът.

Лицето на Шиен Моу стана пурпурно от гняв. На слепоочията му се издуха две вени, дебели колкото ремъци на камшик. Той отвори уста да каже нещо, но в този миг от счупения му нос шурна кръв. Шиен се олюля и се строполи на пода. По знак на съдията началникът на стражата се наведе и избърса кръвта от лицето му. Исполинът бе припаднал. Един стражник донесе кофа студена вода, останалите разхлабиха робата, измиха челото и гърдите на Шиен, но това не помогна. Подсъдимият бе изгубил съзнание. Съдията Ди се ядоса. Нареди на началника отново да доведе Лю Уанфън и когато той коленичи пред подиума, попита:

— Господарят ти страдаше ли от някаква болест?

Лю погледна с уплашени очи лежащия на пода Шиен. Стражниците все още се мъчеха да го свестят.

— Господарят ми е невероятно силен мъж — поклати глава Лю, — но страда от някакво особено заболяване на мозъка. От години вика лекари, но нищо не помага. Когато се разгневи, получава припадъци както сега и остава така часове наред. Според лекарите трябвало да му се отвори черепът, за да излезел насъбралият се вътре отровен въздух. Само че никой доктор в Ланфан не прави такива операции.