Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 35

Роберт ван Хюлик

— Доколкото разбирам, Шиен е бил напълно способен сам да ръководи делата си — отбеляза съдията. — Защо му е бил този потаен съветник?

— Господарят ми несъмнено е умен и безстрашен мъж — отговори Лю. — Той умееше да предвижда нещата, но си оставаше провинциалист, роден и отрасъл в малко погранично градче. Откъде да научи тънкостите на обръщението към един префект и другите властници? Винаги след посещение на непознатия предприемаше най-умните си ходове, с които успяваше да държи префекта по-далеч от тукашните ни дела.

Съдията Ди се наведе напред и попита рязко:

— Кой е този загадъчен съветник?

— През последните четири години този мъж редовно посещаваше господаря — отговори Лю, — но винаги тайно. Господин Шиен ме пращаше късно вечер да предупредя охраната на страничната врата, че очаква гост, когото незабавно да отведат в библиотеката. Човекът винаги идваше пеша, загърнат в монашеско наметало, плътно увит с черен шал. Никой, освен господаря не успя да зърне лицето му. Двамата се заключваха и прекарваха часове наред сами, после гостът си тръгваше по същия начин. Господарят ми никога не обели дума, за да обясни какви са тези нощни посещения, но след всяко от тях предприемаше някакво сериозно начинание. Убеден съм, че именно този мъж стои в основата на убийството на съдията Пън, без дори да предупреди господаря ми. През нощта на убийството той отново се появи и, изглежда, се скара люто с господаря, защото в коридора се чуваха крясъци, но не се разбираше нищо. После няколко дни господарят бе в ужасно настроение.

— Стига вече с този тайнствен непознат! — нетърпеливо отсече съдията. — Какво знаеш за отвличането на сина и по-голямата дъщеря на ковача Фън?

— За такива неща вече можем да дадем на негово превъзходителство най-подробни разяснения — оживи се Лю. — Синът на Фън наистина бе докаран насила от хората на Шиен. В дома не стигаха носачи и Шиен прати своите хора да подберат от улицата няколко яки момчета. Докараха четирима. По-късно родителите на трима от тях платиха откуп и си ги прибраха. Но ковачът дойде да се разправя с охраната и Шиен реши за урок да задържи сина му. А за момичето знаем, че господарят я зърнал веднъж от носилката си, когато минавал покрай бащината й ковачница. Харесала му и предложи на баща й да я откупи. Но ковачът отказа и господарят ми набързо я забрави. А този проклет ковач дойде в къщата и започна да ни обвинява, че сме я отвлекли. Господарят много се ядоса и прати да подпалят дома му.

Съдията Ди се облегна назад и бавно поглади дългата си брада. Като че Лю казваше истината и господарят му действително нямаше нищо общо с изчезването на дъщерята на Фън. Засега най-важното бе незабавно да се арестува загадъчният съветник на Шиен. Стига да не бе вече твърде късно.

— Разкажи какво стана след пристигането ми онзи ден! — нареди той.

— Преди една седмица — започна Лю — съдията Куан съобщи на господаря за пристигането на негово превъзходителство и поиска разрешение да напусне Ланфан още призори, за да избегне срещата. Господарят му разреши. След това заповяда по никакъв начин да не се обръща внимание на новия магистрат, за да разберял той „къде му е мястото“, както се изрази. После зачака какво ще му докладва тъмничарят в съдилището. Негодникът обаче не се яви първия ден. Дойде чак следващата вечер и разказа, че негово превъзходителство очевидно нямал намерение да сведе глава, а напротив! Съдилището се пазело само от трима-четирима мъже, но всеки от тях струвал колкото двама наши. Нямало да се оправим лесно.