Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 34

— Очевидно опитите ти са се увенчали със забележителен неуспех — прекъсна го съдията Ди с ледена усмивка. — Съдът събира и пресява доказателства за гнусните престъпления на твоя господар. Несъмнено в не едно и две от тях пряко си замесен и ти. Но засега ще оставим настрана по-дребните престъпления на господаря ти. В момента съдът се интересува от големите злодеяния. Отговори какви убийства е извършил Шиен Моу?

— Негово превъзходителство е напълно прав. Моят господар незаконно присвои много имоти и къщи, като нерядко стопаните им си отнасяха и боя. Но доколкото ми е известно, Шиен не е убивал никого.

— Лъжа! — кресна съдията Ди. — А съдията Пън, убит най-подло в града?

— Вестта за неговото убийство — отвърна смутено Лю — смая и мен, и господаря ми.

Съдията го стрелна подозрително с очи.

— Разбира се — побърза да обясни Лю, — знаехме, че негово превъзходителство Пън е решил да изземе властта на господаря. Но той имаше един-единствен помощник и господарят реши на първо време просто да изчака, за да види какво ще предприеме. И не щеш ли, една сутрин двама от нашите хора дотичаха и докладваха, че трупът на съдията Пън бил намерен на брега на реката. Господарят страшно се ядоса, защото убийството щеше да бъде приписано на него. Затова написа доклад до префекта, в който се казваше, че съдията Пън е загинал заедно с шестима стражници отвъд реката, когато се опитал да обуздае един разбунтувал се уйгурски главатар. Шестима от хората на Шиен се подписаха като очевидци и…

Съдията Ди стовари чукчето си на масата.

— Не съм чувал по-нагла лъжа! — със страшен гняв извика той. — Ударете двайсет и пет камшика на този нахалник!

Лю понечи да протестира, но началникът тутакси го удари през лицето. Стражниците смъкнаха робата от гърба му, проснаха го на пода и камшикът заплющя. Тънкият ремък се врязваше дълбоко в плътта. Лю отчаяно се кълнеше, че е казал самата истина. След петнайсетия удар съдията вдигна ръка. Лю наистина нямаше причина да защитава развенчания си господар и не можеше да не си дава сметка, че показанията на останалите затворници скоро ще го разобличат, ако дръзне да излъже. Съдията Ди искаше да го извади от равновесие, за да признае всичко, а петнайсетте удара с камшик бяха твърде леко наказание за всичко, което бе извършил.

Началникът подаде на Лю чаша горчив чай и съдията продължи разпита:

— Ако това е истина, защо тогава Шиен Моу не се опита да открие истинския убиец?

— Не беше необходимо — отвърна Лю, — господарят ми знаеше кой е той.

Съдията Ди вдигна вежди.

— Измислиците, които ни разказваш, стават все по-невероятни — сухо каза той. — Щом господарят ти е знаел кой е убиецът, защо не го е задържал и не го е изпратил на префекта? Така щеше да си спечели доверието на властта.

Лю унило поклати глава:

— Единствен Шиен може да отговори на този въпрос. Господарят ни се допитваше до нас само за по-незначителни въпроси. Всички по-важни дела обсъждаше с един мъж, чиято самоличност така и не ни бе разкрита.