Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 22

Неочаквано той се обърна към Роди с почти приятелски тон:

— Знаете как човек отлага и избягва неприятните неща — тези, с които не желае да се сблъска.

Младежът се изчерви и промърмори:

— Да, аз… аз… Да, разбира се, зная какво имате предвид.

— Така. Госпожа Уелман винаги е смятала да направи завещание — продължи господин Седън, — но за нея утрешният ден бе по-подходящ от днешния. Повтаряше си, че има достатъчно време.

— Ето защо е била толкова разстроена снощи — изрече бавно Елинор — и много настояваше да ви повикаме…

— Несъмнено! — отговори адвокатът.

— Какво ще стане сега? — смутено попита Роди.

— С наследството на госпожа Уелман ли? — Адвокатът се изкашля и продължи: — Тъй като тя умря, без да остави завещание, цялото й състояние се наследява от най-близкия й роднина — госпожица Елинор Карлайл.

— Всичко на мен! — произнесе тя бавно.

— Държавата ще вземе определен процент — поясни господин Седън и се впусна в подробности. Накрая заключи: — Върху парите й няма попечителство или някакви специални разпоредби. Госпожа Уелман разполагаше изцяло с парите си и беше свободна да прави с тях каквото пожелае. Следователно сега всичко се наследява от госпожица Карлайл. Страхувам се, че данъкът наследство ще бъде доста голям, но дори след като се плати, състоянието ще е значително. Вложено е в сигурни ценни книжа.

— Но Родерик… — обади се Елинор.

— Господин Уелман — покашля се малко извинително адвокатът — е само племенник на съпруга на госпожа Уелман и не й е кръвен роднина.

— Така е — каза Роди.

— Естествено, няма особено значение кой от двама ни получава наследството, защото ние ще се оженим — изрече бързо Елинор, но не погледна към Роди.

— Така е — на свой ред се съгласи господин Седън.

V

— Няма значение, нали? — почти умолително попита Елинор.

Адвокатът Седън си беше отишъл. Лицето на Роди се изкриви в нервна гримаса и той каза:

— Ти трябва да го получиш. Така е съвсем правилно. За Бога, Елинор, не си въобразявай, че ти се сърдя. Не искам тези проклети пари!

— В Лондон се разбрахме, Роди, че няма значение кой от нас ще е наследникът, защото ние ще се оженим… — гласът на Елинор леко трепереше.

Той не отговори и тя настоя:

— Не си ли спомняш, че ти го каза?

— Да, спомням си.

Беше навел глава и гледаше в краката си. Лицето му пребледня и помръкна. Чувствителните му устни се свиха от болка. Внезапно Елинор вдигна изящно глава и попита:

— Няма значение, ако ние се оженим… Но ще го направим ли, Роди?

— Да направим какво? — попита той.

— Ще се оженим ли?

— Мисля, че имахме такова намерение — отвърна той с леко раздразнение. После продължи: — Разбира се, Елинор, ако предлагаш нещо друго сега…

— О, Роди, не можеш ли да бъдеш честен? — извика тя.

Той трепна и промълви тихо и объркано:

— Не зная какво става с мен…

— Аз зная… — заяви Елинор рязко.

— Може би наистина е така. Май вече съвсем не ми харесва идеята да живея от парите на жена си… — изрече Роди припряно.