Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 294

Но и тук заплахата от нормалност бързо се изпари пред колекцията от сламени шапки, които бяха окачени на пирони по стените. Сламени шапки за мъже, жени и деца. Сламени шапки във всякакви известни стилове и разновидности, от фермерски до дамски, подходящи за ходене на църква в горещ неделен летен ден. Сламени шапки в естествени и пастелни тонове, в различно състояние, натрупани на купчини.

В стаята имаше и друга колекция: десетки обикновени и шикозни бастуни. От прости тръстикови с гумени върхове до елегантни бастунчета с красиво изрязани и оформени дръжки. Дъбови, махагонови, черешови и стоманени модели, някои от които с обикновени дръжки, други с инкрустирани дървени или медни глави. Лакирани черни бастуни със сребърни върхове, перфектният аксесоар за Фред Астер, висят до бели бастуни за слепи.

Бастуните бяха подредени на групи в няколко стойки за чадъри. Те обаче стърчаха и отстрани на шкафовете. Вместо пердета от корнизите висяха плътни като завеси редици от бастуни.

На единия прозорец жабата беше откачил десетина бастуна, за да открие гледка навън. Беше забърсал и стъклото с ръка.

Той заведе Престън до този прозорец и му посочи на североизток, отвъд буренясалото поле, към двулентовия път.

— Виждате ли ей там, след пътя, господин Банкс? А сега погледнете на седемдесет метра източно от входа за фермата? Ще видите една кола, паркирана сред дърветата.

Престън беше едновременно объркан и разочарован. Надяваше се доказателството на Жабата да е някакъв извънземен предмет, останал от близката му среща с непознатите същества. Дори и доказателството да беше фалшиво, поне щеше хубаво да се посмее.

— Това е конспиративната й раздрънкана таратайка, с която тя се маскира, когато за пръв път дойде тук. Да не разбера, че е от големите клечки от филмовия бизнес.

— Тя? — намръщи се Престън.

— Госпожица Джанет Хичкок, както ви казах, дойде чак до тук от „Парамаунт Пикчърс“, Калифорния. Наблюдава фермата ми, за да разбере кой й е конкуренция!

На перваза на прозореца лежеше мощен бинокъл. Жабата го подаде на Престън.

Бинокълът беше мазен на пипане. Той едва не го хвърли от погнуса.

— Доказателство, сър, че не си измислям нищо за „Парамаунт Пикчърс“, доказателство, че съм напълно откровен с вас. Като бизнесмен с бизнесмен, отнасям се с уважение. Само едно светло петънце сред боровете, но ще го забележите.

Любопитен, Престън вдигна бинокъла и го фокусира върху колата сред дърветата. Макар че автомобилът беше бял, той умело беше замаскиран от гъстите клони и сенки. Трудно можеше да се различи ясно.

— По-рано днес тя наблюдаваше пресечката между пътя и алеята към къщата ми. Надяваше се да види кой сте и откъде идвате — каза Жабата.

В момента при колата нямаше никаква жена.

Сигурно беше влязла вътре. Интериорът беше тъмен. Не можеше да види дали имаше човек зад волана или не.

— От която и холивудска организация да сте, сигурен съм, че имате големи връзки във филмовия бизнес, че ходите на същите партита, на които и звездите. Не можете да не познавате такава важна особа като госпожица Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“.