Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 296

Излезе от покоите на вече мъртвата Жаба, мина през затрупаните с боклуци стълби и слезе долу. Оттам в кухнята и излезе на задната веранда, където имаше хиляди бутилки блестящи с тъмния си цвят, сякаш в тях се таеше наближаващата буря и скоро щеше да изскочи като дух.

Той набързо прекоси калния заден двор. Внимаваше да се държи така, че къщата постоянно да е между него и онова място сред дърветата, от което напълно безполезната госпожица Белсонг водеше наблюдение.

Най-вероятно е мислела да го застигне в Нънс Лейк и да го следва от разстояние, за да не я забележи. Веднъж щом разбере къде е паркирал караваната си, би изчакала, докато й се удаде подходяща възможност да отмъкне Лейлъни и да я отведе от Айдахо, при Клариса „Гушата“ и нейните шейсет папагала в Хемет.

Глупава курва. Всички са глупаци. Мислят си, че не знае нищо, но се лъжат дълбоко.

След пустия двор се простираше поле с високи до раменете бурени. Необходимо беше само леко да се наведе, за да се изгуби за страничния наблюдател.

Насочи се на изток. За прикритие му служеха и царевичните стълбове, които бяха засети отдавна и бяха станали диви с времето.

Бързо тръгна успоредно на пътя. Щеше да завие на север, да прекоси невидим за никого пътя и после да се обърне на запад. Щеше да заобиколи в гръб безполезната Мики Белсонг и да я свали на земята с бастуна-змия.

Небето притъмняваше с всяка изминала минута. Черни облаци като големи юмруци, изпълнени със зловеща сила. Още нямаше гръмотевици, но скоро щяха да закънтят. И в един миг щеше да просветне мълния и да освети змийската глава, може би по време на удара — и на следващите удари. Но макар и да предстоеше скоро да стане шумно и светло като през деня, Престън добре знаеше, че местността е безлюдна и няма да има кой да гледа заниманието му, нито пък някой го интересуваше какво става тук.

Глава 65

Момчето без майка е притеснено, а то не се притеснява толкова лесно. То е седнало на един от диваните в дневната на флийтууда и гали Стария Жълтьо, легнал в скута му, докато близначките продължаваха да баят над пътните карти в кухнята.

Предварителната подготовка даде на Къртис солидни знания за повечето земни биологични видове, с които най-вероятно ще се срещне по време на мисията си. Следователно той знае доста за кучетата. Не само това, което е попил от внушителния брой кучета, видени в 9658 филма, а и от специфичните инструкции, които е получил чрез пренасяне на мегаданни за флората и фауната на тази планета.

Духовната му сестра притежава много качества, едно от които е чувствителния й нос. Неговата форма, грапава повърхност и блестящ черен цвят допринасят за красотата й. Но по-важното е, че обонянието й е може би двайсет хиляди пъти по-силно от това, на което и да е човешко създание.

Ако в огромната каравана, в която тя видя сияещото момиче, също има ловци от онези, с които се биха при бензиностанцията в Невада, кучето щеше да различи уникалната им миризма, да я разпознае моментално и да реагира яростно или да се уплаши.