Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 292

Престън кимна.

— Сигурен съм, че звездните хора биха ви разбрали.

— Не че не съм благодарен, че ме избавиха от моята недъгавост с помощта на ония техни сини светлини. Но с техните сили и умения беше неразумно да не ми дадат някакъв талант, с който да се препитавам. Като четене на мисли или ясновидство.

— Или способност да превръщате оловото в злато.

— Нямаше да е лошо! А пък и аз нямаше да злоупотребявам с дарбата си. Просто щях да си направя злато, колкото ми е необходимо да преживея.

— Вашето чувство за отговорност е поразяващо.

— Благодаря ви, господин Банкс. Оценявам комплимента ви. Но ние само си чешем езиците, защото извънземните така или иначе не ме надариха с нищо. Така че… колкото и да ме е срам, че нарушавам тържественото си обещание, не виждам друг начин как да изляза от проклетата безизходица или дилема, както я нарекохте, освен да продам историята си.

Макар че измамата му беше по-нагла от тази на който и да било политик, макар че Престън нямаше никакво намерение да му дава пари, нещо в него го накара да попита:

— Колко искате?

Очите на Жабата заиграха лукаво.

— Сър, и двамата знаем, че сте умни бизнесмени. Аз много ви уважавам, както сигурно и вие мен. Когато говорим за бизнес между двама и, мисля, че не аз трябва да определям цената. По-скоро вие трябва да ми направите предложение, което надлежно ще обсъдим. Аз ще отговоря дали ме устройва или не. Но като виждам, че сте благороден джентълмен, ще направя изключение за вас. Милион долара ми се струва напълно нормална цифра.

Този беше напълно откачен.

— Сигурен съм, че така ще е справедливо, но нямам толкова пари в себе си.

Жабата се захили с почти момичешки глас и плесна с ръце по облегалките на фотьойла. Сякаш досега не беше чувал по-смешно нещо.

Той се наведе напред, намигна и отвърна:

— Готов съм да приема от вас и чек.

Престън се усмихна и кимна.

В търсенето на извънземни контакти той беше изтърпял през годините безброй глупаци и мошеници. Такава беше цената, която трябваше да плати за надеждата някой ден да открие истината на вечността.

Извънземните наистина съществуваха. Поне на него много му се искаше да е така, макар и не по причини, сродни с тези на Жабата и другите като него. Престън се нуждаеше от тях, а да осмисли живота си.

Жабата стана по-сериозен.

— Господин Банкс, още не сте ми казали от коя организация сте?

— Организация?

— В духа на честния бизнес аз съм длъжен да ви уведомя, че днес, преди да ме посетите вие, тук дойде самата Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“. Утре тя ще ми направи официална оферта. Аз й казах за вашия интерес, макар да не знаех от коя организация сте.

Ако изобщо „Парамаунт Пикчърс“ бяха пращали свой служител в Нънс Лейк да купува правата върху историята на Жабата, значи беше дошъл краят на този свят и на цялата вселена.

— Боя се, че има някакво недоразумение — каза Престън.

Жабата обаче не искаше изобщо да чува за никакви недоразумения. Само за седемцифрени суми.

— Не ви баламосвам изобщо, сър. Уважението ми към вас е прекалено голямо, за да ви лъжа. Мога да докажа всяка своя дума само като ви покажа едно нещо. Едно нещо. И веднага ще разберете, че говоря истината. — Той стана от фотьойла и влезе в един от другите коридори на лабиринта. — Елате да видите, господин Банкс!